Свети Трифон се счита за пазач на лозята. Той е бил мъченик, светец лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. За първи път Денят на лозаря започва да се чества официално през 1962 г. на деня на Свети мъченик Трифон. Денят е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Традициите на този ден повеляват рано сутринта стопанката на дома да омеси пресен хляб или квасеник. На трапезата трябва да има и кокошка, пита, както и вино. Те се поставят в специална вълнена торба, която мъжете нарамват на рамо и отиват на лозята. Там те се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. Кулминация на празника е избирането на т.нар. Цар на лозята.
Избира се заможен човек, за да е богата и плодородна годината. Той се окичва с венец и
заедно с другите мъже отива в селото под съпровода на музикални инструменти. Там те спират пред всяка къща, а домакинята трябва да ги почерпи с вино като започне с царя и после и с цялата му свита.
С останалото вино, което се плисва на земята се изрича благословия, която гласи:
: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село.
Честит празник на всички!