На 1 февруари сирийската армия с подкрепата на руската авиация започна мащабна операция за освобождаването на Алепо, бившата икономическа столица на Сирия, пише френският анализатор Жан-Мишел Верноше в статия, публикувана в изданието Boulevard Voltaire. Както обикновено, медиите започнаха да пишат за тълпите от хора, спасяващи се от боевете и настъплението на правителствените войски. Само че репортажите не показваха жителите на западните квартали на Алепо, които посрещаха с радост освободителите си.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери веднага поиска да бъдат спрени руските бомбардировки, изтъквайки като предлог смъртта на мирни граждани. Но истината е по-прозаична: правителствените войски обкръжиха Алепо и така прекъснаха канала, по който метежниците се снабдяват от Турция. Има два пътя, по които салафитите и уахибитите получаваха бойци, оръжие и боеприпаси от ислямистка Турция.
Метежниците ги очаква скорошен крах, още повече, че армията на Дамаск успя да освободи шиитските градове Нубул и Захру, които ислямистите държаха под обсада от 2012 година. Населението посрещна правителствената армия с радостни възгласи и цветя. Това означава, че няколко хиляди шиитски опълченци са готови да се присъединят към обсадата на Алепо.
Само намесата на Русия във войната позволи най-накрая да се види двуличието на арабско-западната коалиция срещу „Ислямска държава“.
От една страна западните правителства ронят крокодилски сълзи за корабокрушенците в Егейско море, отваряйки при това вратите на Европа за мигрантите, 60 процента от които – според докладите на Frontex, нямат никакво основание да търсят убежище. От друга страна – те си затварят очите за двойната игра на Анкара в Сирия и подкрепата за „умерените терористи“, както се изрази Кери.
В крайна сметка настъплението на Дамаск и очакваното поражение на Сирийската свободна армия ще бъде тежък удар за Турция, която днес цинично отказва да отвори границата си за бежанци от Алепо. Тази позиция вероятно е свързана с голямата мечта на султан Ердоган (grand projet du sultan Erdoğan) за създаване на сирийска територия на буферна зона, където да бъдат установени бежанците.
Това ще означава появата на турски войски на сирийска територия и създаване на зона, забранена за полети. От нея под прикритието на НАТО Турция ще може да води безжалостната си война срещу кюрдите от ПКК.
Всичко това наложи намесата на Русия, чието присъствие в Сирия е напълно законно от гледна точка на международното право: Москва се намеси по официална молба на Дамаск.
При това положение бежанците се явяват най-силния инструмент, за да получат НАТО и ИС одобрение за наземна операция с участието и на саудитски части. (Вече са предвидени 3 милиарда евро). Това ще бъде решавано в неделя в Брюксел.
Тонът се повишава. Пред CNN саудитският външен министър Адел ал-Джубейр заяви, че Рияд обмисля възможността да изпрати специални части в Сирия.
В отговор представителят на Министерството на отбраната на САЩ (в Москва са убедени, че Турция се готви за нахлуване в Сирия) генерал Конашенков зададе въпроса как ще се държи НАТО, когато сирийските и руските сили унищожат турските части и преминат в контранастъпление в Турция.
