На пресконференция в Националния исторически музей проф. Божидар Димитров представи плановете за реставрация на настилката на Голямата базилика в Плиска. Реставрацията е под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов. Едно от изискванията на премиера беше да се смени и да се довърши настилката на огромната сграда. Базиликата е дълга 102 м и 50 см, широка е 30 м, т.е. за нейния под и около нея е необходима една павирана лента, така че общата площ на настилката е над 3 хил.кв.м.
Преди известно време археологът проф. Павел Георгиев и архитект Юлий Фърков откриха останки от старата настилка и установиха, че тя се състои от два вида плочи – шестоъгълни и правоъгълни. Използваните материали са главно бял, а за украсата – разноцветни мрамори. На представянето на архитектурния план, изготвен от архитектите Юлий Фърков, Владислав Коларов и Теодор Илиев присъства и Великият приор на Ордена на тамплиерите Румен Ралчев, който обяви, че дарява всичкия необходим мрамор за изграждането на настилката. В замяна на това дарение Божидар Димитров обеща да постъпи в ордена на тамплиерите, като официалната церемония ще се състои през октомври. Член на ордена е и проф. Николай Овчаров. Снимките от реставрацията на Голямата базилика в Плиска са направени миналата седмица. План-проектът по реставрацията предстои да бъде одобрен от Министерство на културата.
Един от основните проблеми е къде да се помести ротондата на кладенеца и водата, която е открита там, понеже оригиналното място, където е открита, е прекалено тясно.
Базиликата ще бъде реставрирана с държавни средства, както и с дарения. В благородната кауза се е включил и папа Франциск, който е отделил 5000 евро.
Очаква се реставрацията да приключи до година и половина.
Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип български езически храм.
Реставрират Голямата базилика в Плиска
На пресконференция в Националния исторически музей проф. Божидар Димитров представи плановете за реставрация на настилката на Голямата базилика в Плиска. Реставрацията е под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов. Едно от изискванията на премиера беше да се смени и да се довърши настилката на огромната сграда. Базиликата е дълга 102 м и 50 см, широка е 30 м, т.е. за нейния под и около нея е необходима една павирана лента, така че общата площ на настилката е над 3 хил.кв.м.
Преди известно време археологът проф. Павел Георгиев и архитект Юлий Фърков откриха останки от старата настилка и установиха, че тя се състои от два вида плочи – шестоъгълни и правоъгълни. Използваните материали са главно бял, а за украсата – разноцветни мрамори. На представянето на архитектурния план, изготвен от архитектите Юлий Фърков, Владислав Коларов и Теодор Илиев присъства и Великият приор на Ордена на тамплиерите Румен Ралчев, който обяви, че дарява всичкия необходим мрамор за изграждането на настилката. В замяна на това дарение Божидар Димитров обеща да постъпи в ордена на тамплиерите, като официалната церемония ще се състои през октомври. Член на ордена е и проф. Николай Овчаров. Снимките от реставрацията на Голямата базилика в Плиска са направени миналата седмица. План-проектът по реставрацията предстои да бъде одобрен от Министерство на културата.
Един от основните проблеми е къде да се помести ротондата на кладенеца и водата, която е открита там, понеже оригиналното място, където е открита, е прекалено тясно.
Базиликата ще бъде реставрирана с държавни средства, както и с дарения. В благородната кауза се е включил и папа Франциск, който е отделил 5000 евро.
Очаква се реставрацията да приключи до година и половина.
Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.
Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип български езически храм.