На 23 юни британците гласуваха за напускане на Европейския съюз. Реториката беше гръмогласна и на моменти апокалиптична, сериозни аргументи не че нямаше, но не бяха изговорени в достатъчна степен и резултатът втрещи всички – и изолационистите, и европеистите.
Поне според това, което се видя от реакциите, мнозина съжаляват за емоционалния си избор. Но имам и преки впечатления. Ако вотът се повтори, е напълно въмзожно да има и друг изход.
По същество референдумът в Британия се доминираше от протестно настроение.
По това си прилича с българския референдум и българското гласуване за президент. Ама има разлика в детайлите. А те са съществени.
Почти няма разногласие, че българските избиратели с гласуването си на 6 и 13 ноември искаха да накажат ГЕРБ. По-широкото тълкуване е, че има протест не само срещу ГЕРБ, но срещу цялата политическа върхушка.
Второто ми се види по-точно.
Специално за ГЕРБ е важно да си направи анализ, защо, идвайки на власт като ясна алтернатива на турско-червената върхушка, допусна да стане като нея. Но и Иван Костов го допусна.
Това е и основният грях на ГЕРБ. Стана като комунистите.
Парадоксът е налице. Като цяло българите смятат, че дереджето им се дължи на това, че комунистите и Държавна сигурност не са изпускали властта през последните 27 години. И когато някой стане като тях, го наказват, като избират комунисти. Иди че разбери.
Така или иначе ГЕРБ сега слиза от власт основно заради същото, заради което слезе и Иван Костов – комунизира се. Това е инстинкт. Наказанието е задължително.
Оттам нататък всички основания за наказанието са следствие от комунизирането.
Арогантност. Крадливост. Шуробаджанащина. Затваряне на възможностите за трудолюбиви и почтени хора, ако не са от наш`те. Заиграване със страховете и невежеството. И така нататък, целият арсенал на комунистическия начин на правене на политика.
Ако това може да се нарече политика.
А ние продължаваме да си чакаме нормална, човешка, некомунистическа алтернатива.
27 години.
