ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Странно животно е избирателят. Хеле пък италианският. Матео Ренци предлага на италианците да намалят броя на сенаторите от 315 на 100. Те викат – не. И правителството пада.
Да си сенатор в Италия е сладка работа. Заплатата е 16 000 евро. Получават я около 1000 души, отделно секретар(к)и, коли и други екстри. Само за депутатски заплати вървят около 16 милиона евро на месец.
Ренци пробва да мине без допитване, събра мнозинство, но за такива промени му трябваха 2/3 и в двете камари и не стана. Кой е луд да се откаже сам от такива пари?
Затова народът беше помолен да се произнесе. И се произнесе. Остават. И заплатите остават.
Но пък италианците изпитаха удоволствието да си свалят правителството.
Подобно е и в България. Доста хора гласуваха за Румен Радев, за когото се твърди, че е посочен от КГБ, само и само, за да видят Бойко Борисов долу. И го видяха.
Но българската демокрация има отклонения от италианската. В Италия парламентът може да не поиска да намали броя на депутатите. Но това отваря пътя за референдум.
В България въпросът за намаляване на бройката на депутатите изобщо не беше допуснат. Конституционният съд просто го изхвърли и забрани да се питат хората.
Не е важно. Вероятно и в Италия, и в България ще се върви към намаляване на бройката на деуптатите. Но, както каза днес един мой приятел, количеството не решава въпроса за качеството.
Вика, това е от Маркс, нЕма такива работи.
Не е от Маркс. От Хегел е. Но и това са подробности.
Между другото, натрупването на количество винаги променя качеството. Намаляването също. Ама това са по-други неща.
Българската демокрация все повече заприличва на италианската. Разликата е само в заплатите. На депутатите. И на простия народ.
Иначе сме си като две капки вода. Но все пак заплатите имат значение.
Велика социалистическа революция няма да има. Рамката е една, сега-засега.
Въпреки че италианската върхушка е пословична с крадливостта си, все пак Италия е километри напред. Наш`те крадат от много по-малко. И не правят нищо, за да се увеличи това, от което крадат. Просто плячкосват всичко, което им се изпречи пред очите.
Безмилостно и безжалостно.
В Италия не е точно така, но е близо.
И народът маха управници един след друг, белким дойде някой свестен.
И в Италия, и в България, и все повече в Европа, въпросът вече е един.
Може ли да крадете по-малко?
И все пак да се държите по-прилично.
