ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
През 2007 година бяха главен редактор на относително малкия вестник „Демокрация днес“. Живеехме и работехме в „Синия лъв“, хубава сграда до Народния театър, която седесарите, след като затриха вестника, превърнаха в кръчма.
Но преди да стане кръчма, Мартин Заимов и костовистите си харесаха помещението за предизборен щаб. Имаше общински избори и Мартин беше кандидатът на протообраза на Синята коалиция.
Разгеле, СДС беше загубил тежко изборите за Европейски парламент. Водената от президента Петър Стоянов листа взе едва 91 000 гласа и остана под чертата. Петър Стоянов, който тогава беше председател на СДС, реши, че е морално и нормално да подаде оставка.
И аз мислех така, но воден от егоистични мисли, му казах, че не се налага. Че пиратите и костовистите ще разкостят СДС начаса. Но той си беше решил. И се махна.
В негово отсъствие вестникът осиротя. И ми пратиха наказателна бригада в състав о.р. генерал Гяуров и редник, но с маршалски жезъл др. Петър Москов. Гяуров мълча, но Москов ми държа тон, който не са ми държали доказани комунисти. Посоката беше съвсем ясна – махайте се начаса и не ми се мотайте из краката. Когато говориш с мене, ще мълчиш.
Още тогава знаех, че др. Москов го чака светло бъдеще. В смисъл – ще стане министър. Не съм се съмнявал.
Сега гледам гърчовете на доктора. Готов е на всичко, та да остане министър. Предаде фамилията, предаде Костов, костовистите, па и голяма част от тези, които са гласували за него.
Нещата са прекалено ясни. Бойко Борисов не че не може, но не иска да е премиер. Може да се раздели с кабинета. При тази заявка няма много място за шикалкаване. Избори му е майката.
Но др. Москов и др. Кунева (и др. Лукарски) не мислят така. Кабинет ще правят до последно.
Е такива хора опропастиха всичко.
В началото СДС беше това, което се пее в Стамболовата песен. Не щеме ний богатство, не щеме ний пари…Свобода, човешки правдини.
После дойдоха Московците.
Извън емоцията т.нар. Реформаторски блок се самоубива. Про-ГЕРБ крилото, вкопчено в постовете си и хранилките, отвращава нормалните хора, които повярваха, че блокът може да бъде гаранция за удържане на европейската посока на България. Костовисткото крило се плете в собствената си паяжина на напълно откъсната от действителността…щях да кажа муха, но, хайде – нека е по-милостиво – фракция.
Теренът се разчиства за патриоти и риторични европейци, за фасадни имитатори на борба за справедливост.
Тъй върви светът…
