В българските народни обичаи Рождество Христово в свързано с една много любопитна и типично фолклорна традиция – коледуването. Точно в полунощ след вечерята на Бъдни вечер млади ергени или отскоро женени мъже започват да обикалят от врата на врата домовете на вярващите християни. Задължително те трябва да си изберат водач, който да бъде по-възрастен от тях и женен. Облечени като овчари или с традиционни носии от региона, от който са, коледарите, въоръжени с дрянови тояжки,те отправят своите пожелания към семействата,в които гостуват. Смята се, че благопожеланията и песните им имат магическа сила. Те прогонват злите сили от дома и му носят късмет през новата година.
В знак на благодарност, стопаните даряват коледарите с кравайчета, орехи и сушени плодове. Oсобено емоционална е главната коледарска благословия – блаженката. Тя е дълга, защото изразява освен благодарност за получените дарове, и наричания за всеки член на семейството, включително за добитъка, нивите и реколтата. Коледари обикалят къщите само през нощта, защото слънцето не бива да ги свари по пътищата.
Днес тази традиция продължава да се спазва в някои български селата, но и на не малко празнични тържества в големите градове.
