Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници, посветен на дома, огнището, но и на починалите роднини, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята като трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Гозбите са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос. Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Стопаните даряват богато коледарската дружина с колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи.
Следващият ден е Коледа. Тогава човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.
