Християнският свят празнува един от най-големите празници – Рождество Христово. На него християните честват раждането на божия син – Иисус Христос. Според евангелието това е е случило в град Витлеем, провинцията Юдея. Рождество Христово е по-известно по света с името „Коледа“. То идва от римската дума „календе“, с която римляните означавали първия ден от месеца.
През 20-ти век българите прибавят още една традиция, взета от Западна Европа, а именно украсяването на Коледната елха. Според преданията се смята, че Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство, като с идването си той донася частица от небесния мир – красиво, отрупано с плод Райско дърво. Затова и коледното дръвче се отрупва с различни фигурки, гирлянди и играчки, символизиращи Христовата същност – светлина, знание, чистота и истина.
Друг от символите на Коледа, очакван с нетърпение от малчуганите, е Дядо Коледа. Белобрадият страрец, носещ подаръци на послушните деца. Образът на Дядо Коледа не рядко е свързван с повече надежди за една по-здрава и успешна нова година. Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на поета Клемет Мур през 1822 година. В своя поема той изобразява закръглен, дребничък човек, идващ на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно е излизал със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция, става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.
