Мануела е на 29. Завършила е маркетинг и работи по специалността си. Облича се в тъмни дрехи, защото вярва, че цветовете трябва се събират вътре в човека, а не да се носят отвън. Въпреки това те й личат. Отразяват се в татуировките, в нестандартната прическа, пиърсингите и най-вече в усмивките, които тя не пести. Не, че е избраница на съдбата, не и в смисъла, който сме свикнали да влагаме. Предпочита сама да си избира отношението към онова, което й се случва.
Ражда се с дефекти на сърцето, бъбреците и ръцете и без матка. Не се срамува да го каже високо на глас, защото няма от какво. Иска да научи на това и всички други. Така се появява идеята за кампанията „Не ми се обиждай, но…“
Зад привидно уважителната реплика се крие отказът да приемем другостта. Така, увлечени в желанието си да лепим етикети, често забравяме, че дефектното всъщност е ефектно, категорична е Мануела.
На създадената от нея фейсбук страница всеки, който някога се е почувствал обиден, може да изпрати снимка с репликата, с която са го засегнали. Младото момиче обещава с част от тези реплики да направи изложба, защото вярва, че показани те ще изгубят силата си да нараняват.