Днес, двадесетина часа преди началото на ВЕЛИКОТО НАРОДНО ВЪСТАНИЕ е личният ни ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ.
Денят, отбелязан не в писан закон , а в невидимия кодекс на човешките ценности.
Денят, в който коленичим пред съвестта си и си задаваме екзистенциални въпроси – кой съм аз и защо Бог ме е пратил на тази земя.
Въпроси за смисъла, избора, цената.
Труден ден, тежък ден.
Герберските феодали размахват червен картон и крещят “ Стъпиш ли на протеста си уволнен!Още на 3.09, още на 3.09!“
Семейството ти притихнало мълчи – ами ако протеста не успее..ще има глад , ще има репресии…
Гласът на страха пронизва ума ти и шепне упорито : болка, кръв, арест, затвор..
Логиката чертае варианти – удобни и сигурни и също толкова срамни и недостойни.
Разкъсваш се между воя на практичния ум и плахия шепот на сърцето.Знаеш ли, приятелю, че първо в майчината утроба, преди мозъка, белите дробове, ушите, очите…е сърцето.Едно миниатюрно пулсиращо сърчице е началото на пътя ти.Умре ли то никога няма да се родиш…
Послушай го, приятелю, то никога няма да те подведе, защото носи отговорността за живота ти.
То ти говори с думите на моето сърце, на хиляди, милиони сърца, родени в земята България:
Бъди жив!Бъди истински!Бъди смел!
Това е отговорът на онези въпроси…
Така се печелят битки!
„Ако не знаеш какво да правиш – НАПРЕД!“
Ако се колебаеш- НАПРЕД!
Ако се страхуваш – НАПРЕД!“
полк.Дрангов
Румяна Ченалова, Фейсбук