„На първо място, че имаме криза на доверието в науката и научните изследвания. Тази криза не е само в България, но очевидно тук е по-голяма, отколкото в западните страни. И второ, показа, че ни липсва култура на експертни научни обсъждания. Смесването на тези експертни обсъждания с публичните прояви е грешка, която ни коства изключително много, включително и много човешки животи. Учените трябва да обсъждат при затворени врати, да обсъждат аргументите, като се опитат да излязат с общо мнение, което после да бъде комуникирано пред публиката. Ако имат разнобой, трябва да се каже какво е общото мнение и след това къде има особено мнение. Особеното мнение трябва да излезе като особено мнение на конкретния специалист. В момента с начина, по който се обсъждат строго научни и медицински проблеми, по-скоро объркваме хората, отколкото да ги информираме. Това предполага култура на обсъждане, на вземане на експертни научни решения, каквато за съжаление в България все още няма“, това заяви министърът на образованието акад. Николай Денков пред „Дневник“ по темата с ковид кризата.
„Средата е доста трудна не само защото финансирането за развитието на наука в България е в пъти по-малко от средното за ЕС, а и заради сериозните проблеми в нормативната база. Подготвили сме списък от промени, които трябва да се направят в законите и свързаните с тях наредби, така че да се облекчат възможностите за развитие и за привличане на хора със силни качества, които искат да се развиват в тази област. Свързани с това са и промените в Закона за висшето образование, които сме внесли в Народното събрание чрез така наречените проектни докторанти. Това е масова практика в другите страни. В България тя по същество е забранена, защото не е законово регламентирана“, допълни той по въпроса с научната среда в България.
„Със сигурност са необходими реформи, но всеки път, когато ги обсъждаме, се оказва, че в повечето случаи хората, които искат реформи, нямат ясна идея за какво става дума. Реформите трябва да бъдат насочени най-вече към използване на наличния експертен потенциал по практически задачи, които са от полза за обществото и които биха подпомогнали конкурентоспособността на икономиката на страната. В БАН има натрупана голяма научна експертиза, но тя се използва само в определени области. Например за прогнозиране на COVID епидемията и на тази база – мерките, които трябва да влязат и тяхното обявяване поне няколко дни предварително. Друг пример са археологическите разкопки, които са важни при изграждането на инфраструктурни обекти и които трябва да се правят от специалисти. Периодично се налага и провеждането на оценки на въздействието върху околната среда. Аз бях свидетел как при подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост много спешно трябваше да се съберат екипи и единствената възможност за сформиране на такъв екип беше чрез структурите на БАН. Управляващите обаче твърде рядко търсят истинско експертно научно мнение и много се надявам това да се промени през следващите години. Имаме положителни примери. Специално бих искал да отбележа работата на учени като акад. Кендеров, проф. Бойваленков за работата им с талантливи ученици и с преподаватели за квалификация в обучението по STEM. Тези примери трябва да бъдат мултиплицирани и разширени и в други области. Слабост на БАН е работата по проекти, които са финансирани от фирми – те са твърде малко като обем спрямо научния капацитет. Академията би могла да е работи по-активно по европейски проекти и привличане на европейско финансиране“, заяви той за това как вижда работата на Българската академия на науките.
„Обявили сме обществена поръчка за софтуерна платформа, която да бъде използвана във всички университети и всички научни организации в България. Процесът е напреднал“, сподели просветният министър относно изграждането на програма, която да следи за плагиатство във висшите учебни заведения.
„В момента има само една дефинирана в закона Национална комисия по академична етика, която разглежда само научни трудове, участвали в академично израстване. Което означава, че ако някой е написал научна публикация или научна книга, която не е включена в конкурс, тя не е допустима за разглеждане от комисията. Въвеждаме система, която е широко разпространена по света – всяка научна организация да има своя комисия по академична етика, която да разглежда като първа инстанция всеки сигнал, свързан с преподаватели, учени от съответната институция. Националната комисия ще разглежда сигнали срещу хора, които не са от научна институция, или трудове, издадени от името на институцията, както и трудове, за които има възражения срещу решението от проверката на първа инстанция. Надяваме се това да намали броя на сигналите, които влизат в националната комисия, за да може да разглежда всякакви сигнали за научни трудове както по отношение на плагиатство, така и по отношение на представяне на недостоверни научни данни (фалшифициране на данни)“, добави акад. Николай Денков по въпроса с плагиатството у нас.