Пропалестинските демонстрации в Европа се натъкнаха на различни ограничения и забрани.
За разлика от тях няма ограничения или забрани за произраелски демонстрации и правителствени служители участват активно в митинги, като ясно изразяват подкрепата си.
Ето преглед на ситуацията в различните страни:
Кметът на София Йорданка Фандъкова забрани акцията, която е планирана да започне в 16:30 часа на 13.10 пред НДК. Прокуратурата обяви, че може да предприеме ответни действия, в случай, че подобна акция се проведе.
Обединеното кралство – Спор относно развяването на знамето
Министърът на вътрешните работи Суела Браверман предизвика вълнение, като намекна, че развяването на палестинското знаме или скандирането на лозунги за свобода, специфични за Палестина, може да не е законно, когато се прави с намерението да се „прославят терористични актове“.
Брейвърман подчерта колко е важно да се вземе предвид контекстът, в който се използват символи по време на антиизраелски демонстрации.
Защитниците на гражданските свободи разглеждат директивата като заплаха за основните права и свободи.
Франция – Забрана на демонстрациите
Полицейското управление на Париж забрани две предстоящи пропалестински демонстрации, позовавайки се на опасения за обществения ред.
Демонстрации се проведоха в Лион и Марсилия въпреки забраните, като се съобщава, че полицията е използвала сълзотворен газ, за да разпръсне протестиращи, носещи палестински знамена.
Активистите твърдят, че ограниченията представляват атака срещу свободата на изразяване и събрания.
Акцията в Германия – Берлин е спряна
Митингът на солидарност с Палестина, планиран в Берлин, не беше разрешен поради опасения за обществената безопасност. Властите блокираха събитието.
Холандия
Премиерът Марк Рюте обяви, че кметовете ще се намесят в демонстрациите в подкрепа на Хамас, като изрази загриженост относно антисемитските изрази и изявленията в подкрепа на Хамас по време на протестите.
Активистите трябваше да променят мястото на пропалестинския марш в Амстердам поради политически натиск, като същевременно подчертаха важността на изразяването на солидарност с населението в ивицата Газа.
Организациите на гражданското общество и правозащитните групи в цяла Европа заклеймиха ограниченията като атака срещу свободата на изразяване и събрания.
Те твърдят, че мерките увеличават антипалестинския натиск и възпрепятстват способността да се покаже подкрепа за легитимните стремежи на палестинците, включително правото им на самоопределение.
Израелските сили започнаха продължителна и силна военна кампания срещу ивицата Газа в отговор на военна офанзива на палестинската групировка Хамас в израелски територии.
Конфликтът започна, когато Хамас започна операция „Наводнението Ал-Акса“ – многостранна изненадваща атака, включваща бараж от изстрелвания на ракети и проникване в Израел по суша, море и въздух. Хамас заяви, че това е отмъщение за щурма на джамията Ал-Акса в окупирания Източен Йерусалим и нарастващото насилие от израелските заселници срещу палестинците.
В отговор израелските военни започнаха операция „Железни мечове“ срещу цели на Хамас в ивицата Газа.
Този отговор се разшири до спиране на доставките на вода и електричество за Газа, което допълнително влоши условията на живот в район, който е под осакатяваща обсада от 2007 г. насам.
