Американското издание „Политико“ излезе със статия, в която разкритикува подхода на ЕС към конфликта между Израел и Хамас. „Поне на Европа вече не й се налага да търпи онази изтъркана иронизация на Хенри Кисинджър за това на кого да се обадите, ако искате „да се обадите на Европа“, твърди изданието и допълва „и без това никой не се обажда“.
От безбройните геостратегически илюзии, които бяха унищожени през последните дни, най-отрезвяващото разбиране за всеки, който живее на континента, трябва да бъде следното: никой не се интересува какво мисли Европа. „В редица глобални горещи точки, от Нагорни Карабах през Косово до Израел, Европа е посочена в ролята на добронамерена неправителствена организация, чийто хуманитарен принос е приветствието, но иначе се игнорира“, твърдят авторът.
27-членният блок винаги се е борил да формулира съгласувана външна политика, предвид различните национални интереси. Въпреки това, той все още имаше тежест, главно поради размера на своя пазар. „Глобалното влияние на ЕС обаче намаля на фона на светския упадък на неговата икономика и неспособността му да проектира военна мощ във време на нарастваща глобална нестабилност“, се казва в статията.
Вместо „геополитическата“ сила, която президентът на Европейската Комисията Урсула фон дер Лайен обеща, когато встъпи в длъжност през 2019 г., ЕС се превърна в пан-европейски незначим фактор, предлагайки известна степен на омайване на важните играчи на върха, докато демонстрира най-вече срам от своята какофония от противоречия, смята изданието.
„Ако това звучи грубо, помислете за последните 72 часа: след клането на Хамас над стотици израелски цивилни през уикенда, европейският комисар по разширяването Оливер Вархели обяви в понеделник, че блокът „незабавно“ ще спре 691 милиона евро помощ за Палестинска власт. Няколко часа по-късно словенският комисар Янез Ленарчич противоречи на унгарския си колега, настоявайки, че помощта „ще продължи толкова дълго, колкото е необходимо“, посочва Политико.
Пресоперацията на Комисията беше последвана от изявление, че ЕС ще извърши „спешен преглед“ на някои програми за помощ, за да гарантира, че средствата няма да бъдат насочени към тероризъм, което означава, че такива предпазни мерки все още не са въведени.
Що се отнася до върховния представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел, резултатът от всякакъв преглед на помощта за палестинците е предрешен: „Ще трябва да подкрепим повече, а не по-малко“, заяви той във вторник, цитиран от Политико.
„В обобщение: само в рамките на 24 часа Комисията премина от обявяване, че ще спре всяка помощ за палестинците, до сигнализиране, че ще увеличи потока от средства“ заключва авторът.
Отговорът на ЕС на събитията в региона беше не по-малко объркан. Дори докато Израел все още броеше телата от най-ужасяващото клане в историята на еврейската държава, Борел, дългогодишен критик на страната, който на практика беше обявен за персона нон грата там, прибегна до двустранчивост.
Борел, испански социалист, осъди „варварската и терористична атака“ на Хамас, като същевременно укори Израел за блокадата му на Газа и подчерта „страданието“ на палестинците, които гласуваха за Хамас да управлява. Подходът на испанеца контрастира рязко с този на фон дер Лайен, която недвусмислено осъди атаките (макар и в поредица от туитове) и накара израелското знаме да се прожектира върху фасадата на нейния офис, отбелязва изданието.
Тези ходове обаче незабавно предизвикаха протести от други краища на ЕС, като Клеър Дейли, левия евродепутат от Ирландия, който постави под съмнение легитимността на фон дер Лайен и й каза да „замълчи“.
„До средата на седмицата установяването на офицалната позиция на Европа относно кризата беше като хвърляне на стрелички – със завързани очи“, твърди авторът.
Във вторник Борел организира спешна среща на външните министри на ЕС в Оман, където те вече се събираха, за да обсъдят ситуацията в Израел. Външният министър на Израел Ели Коен отказа да участва, дори и дистанционно, предава Ройтерс.
Това не бе изненадващо, като се има предвид досегашното поведение на Европа спрямо Иран, който подкрепя Хамас от десетилетия и чието ръководство празнува атаките през уикенда. Въпреки че Иран отрича пряко участие, много анализатори казват, че внимателно планираното нападение на Хамас не би било възможно без обучение и логистична подкрепа от Техеран, предава Политико.
„Хамас нямаше да съществува, ако не беше подкрепата на Иран“, каза в сряда американският сенатор Крис Мърфи, демократ в Комисията по външни отношения на Сената. „И така, това е малко раздразнително дали те са били тясно замесени в планирането на тези атаки или просто са финансирали Хамас в продължение на десетилетия, за да им дадат възможност да планират тези атаки. Няма съмнение, че Иран има кръв по ръцете си“ смята той.
Въпреки постоянните признаци за злонамерени действия на Техеран в региона, включително задържането на европейски дипломат, който беше на почивка в Иран, Борел многократно се опитваше да се ангажира с твърдия режим на страната с надеждата да поднови така нареченото ядрено споразумение с глобалните сили, което тогавашният американски президентът Доналд Тръмп напусна през 2018 г., напомня Политико.
Миналата година Борел дори пътува до Иран в опит да поднови преговорите, въпреки гръмките възражения на тогавашния външен министър на Израел Яир Лапид. Ако не друго, Борел е последователен. „Иран иска да унищожи Израел? Нищо ново в това“, каза той пред Политико през 2019 г., когато все още беше испански външен министър.
„Сега Европа трябва да живее с последствията от тази погрешна политика и загубата на доверие в Израел, единствената демокрация в региона“, заключва авторът на статията.
„Трябва сами да се борим за нашето бъдеще, като европейци, за нашата съдба“, заяви бившият германски канцлер Ангела Меркел през 2017 г. И тогава нищо не се случи. „Реалността е, че винаги ще бъде по-лесно да се разчита на Вашингтон, отколкото да се постигне европейски консенсус относно външната политика и военните способности“ смята авторът. „Ето защо дискусиите в Европа за сигурността звучат повече като фантастичен футбол, отколкото като риск“ допълва той.
Според Политико, „въпреки цялата риторика за необходимостта Европа да играе по-глобална роля, дори лидерите на най-големите членове на ЕС, Франция и Германия, изглежда не са сериозни за това. „Докато Байдън се присвиваше в Ситуационната зала на Белия дом, за да обсъди кризата в Израел, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц бяха заети да разговарят в Хамбург“, се посочва в статията.
„След като се съгласиха да удвоят усилията си за намаляване на бюрокрацията в ЕС, те предприеха пристанищен круиз със своите партньори. Лидерите отпразнуваха успешните си обсъждания на местен кей с бира и Fischbrötchen, рибен сандвич от Хамбург“, предава изданието.
„Но най-важното: телефонът на никого не е звънял“, завършва авторът.
