Войната е продължение на политиката с други средства. Мнозина повтарят тази мантра, но твърде малко наистина й обръщат достатъчно внимание – особено по време на война. След касапницата на ХАМАС в Израел и можащите се цивилни жертви в Ивицата Газа, по-дълбоката логика на войната се крие зад огромното човешко страдание, което причинява. Докато планини от мъртви човешки тела продължават да се трупат си задаваме въпроса, кой ще победи? И това не е страната, която ще убие повече хора, или страната, която ще разруши повече къщи, или дори страната, която ще получи повече международна подкрепа. Ще победи страната, която постигне политическите си цели. Това пише професорът по история в Еврейския университет в Ерусалим Ювал Ноа Харари в статия за The Wasington Post.
Хамас започна тази война с конкретна политическа цел: да предотврати мира. След като подписа мирни договори с Обединените арабски емирства и Бахрейн, Израел беше на път да подпише исторически мирен договор със Саудитска Арабия. Това споразумение би било най-голямото постижение на премиера Бенямин Нетаняху в цялата му кариера. Това щеше да нормализира отношенията между Израел и голяма част от арабския свят. По настояване на саудитците и американците условията на договора се очакваше да включват значителни отстъпки за палестинците, целящи незабавно облекчаване на страданията на милиони от тях в окупираните територии и рестартиране на израелско-палестинския мирен процес, твърди Харари.
Перспективата за мир и нормализация беше смъртоносна заплаха за Хамас. От основаването си през 1987 г. тази фундаменталистка ислямистка организация никога не признава правото на Израел да съществува и се ангажира с безкомпромисна въоръжена борба. През 90-те години Хамас направи всичко по силите си, за да попречи на мирния процес в Осло и всички последващи мирни усилия, пише авторът.
В продължение на повече от десетилетие израелските правителства, водени от Нетаняху, изоставиха всички сериозни опити да сключат мир с по-умерените палестински сили, възприеха все по-ястребова политика по отношение на окупацията на спорна територия и дори прегърнаха десните месиански идеи за еврейско надмощие. През този период Хамас показа изненадваща сдържаност в отношенията си с Израел и двете страни изглежда възприеха неспокойна, но функционална политика на насилствено съвместно съществуване. Но на 7 октомври, точно когато правителството на Нетаняху беше на прага на голям пробив за регионален мир, Хамас удари с цялата си сила.
Хамас изби стотици израелски цивилни по най-отвратителните начини, които можеше да измисли. Непосредствената цел беше да се провали израелско-саудитското мирно споразумение. Дългосрочната цел беше да се посеят семена на омраза в умовете на милиони в Израел и в целия мюсюлмански свят, като по този начин се предотврати мира с Израел за поколения напред, се твърди в статията.
Хамас знаеше, че атаката му ще накара израелците да побеснеят, обезумели от болка и гняв, и терористите разчитаха, че Израел ще отвърне с масивна сила, причинявайки огромна болка на палестинците. Кодовото име, което Хамас даде на своята операция, е красноречиво: ал-Акса Туфан. Думата „туфан” означава наводнение. Подобно на библейския потоп, предназначен да очисти света от греха дори с цената на почти заличаване на човечеството, атаката на Хамас имаше за цел да създаде опустошение в библейски мащаб.
Хамас не се ли интересува от страданието, което тази война причинява на палестинските цивилни? Докато отделните активисти на Хамас със сигурност имат различни чувства и нагласи, светогледът на организацията отхвърля нещастието на отделните хора. Политическите цели на Хамас са продиктувани от религиозни фантазии, твърди Харари.
За разлика от тези на светските движения като Организацията за освобождение на Палестина, крайните цели на Хамас не са от този свят. За Хамас палестинците, убити от Израел, са мъченици, които се радват на вечно блаженство в рая. Колкото повече убити, толкова повече мъченици. Що се отнася до този свят, според възгледите на Хамас и други фундаменталистки мюсюлмански групи, единствената жизнеспособна цел за човешкото общество на Земята е безусловното придържане към небесните стандарти за чистота и справедливост. Тъй като мирът винаги включва компромиси относно това какво хората смятат за справедливост, мирът трябва да бъде отхвърлен и абсолютната справедливост трябва да бъде преследвана на всяка цена, пише авторът.
Това, между другото, обяснява един любопитен неотдавнашен феномен сред радикалната левица в много западни демокрации, включително някои студентски организации в Харвардския университет. Те освобождават Хамас от всякаква отговорност за зверствата, извършени в Беери, Кфар Азза и други израелски села, или за хуманитарната криза в Газа. Вместо това тези организации хвърлят 100 процента от вината върху Израел.
Връзката между радикалната левица и фундаменталистките организации като Хамас е вярата в абсолютната справедливост, което води до отказ да се признае сложността на реалностите в този свят. Справедливостта е благородна кауза, но търсенето на абсолютна справедливост неизбежно води до безкрайна война. В световната история никога не е сключван мирен договор, който да не изисква компромис или да осигурява абсолютна справедливост, смята Харари.
Ако целите на войната на Хамас наистина са да провали израелско-саудитския мирен договор и да унищожи всички шансове за нормализиране и мир, той печели тази война с нокаут. И Израел помага на Хамас, до голяма степен защото правителството на Нетаняху изглежда води тази война без собствени ясни политически цели.
Израел твърди, че иска да разоръжи Хамас и има пълното право да го направи, за да защити гражданите си. Разоръжаването на Хамас е от жизненоважно значение и за всеки шанс за бъдещ мир, защото докато Хамас остава въоръжен, той ще продължи да проваля всички подобни усилия. Но дори Израел да успее да обезоръжи Хамас, това е просто военно постижение, а не политически план. В краткосрочен план Израел има ли някакъв план за спасяване на израелско-саудитското мирно споразумение? В дългосрочен план Израел има ли някакъв план за постигане на всеобхватен мир с палестинците и нормализиране на отношенията си с арабския свят?
Тъй като бях дълбоко ангажиран в израелската политика през последната година, опасявам се, че поне някои членове на сегашното правителство на Нетаняху сами са фиксирани върху библейските видения и абсолютната справедливост и нямат особен интерес към мирния компромис, посочва авторът.
Всички заинтересовани страни трябва да спрат наводнението, пуснато от Хамас, да удави Израел и палестинците, както и да опустоши по-широкия регион. Обърнете внимание, че теоретично ядрената война е може би само за 24 часа – ако Хизбула и други ирански съюзници ударят Израел с десетки хиляди ракети, както заплашват да направят, Израел може да прибегне до ядрени оръжия за самосъхранение. Следователно всички страни трябва да изоставят библейските фантазии и исканията за абсолютна справедливост и да се съсредоточат върху конкретни стъпки за деескалация на непосредствения конфликт и да посеят семена за мир и помирение, категоричен е Харари.
След събитията от последните две седмици помирението изглежда напълно невъзможно. Моето собствено семейство и приятели току-що преминаха през сцени, напомнящи ужасите на Холокоста. Но осем десетилетия след Холокоста германците и израелците вече са добри приятели. Евреите никога не са получили абсолютна справедливост за Холокоста – как биха могли? Може ли някой да върне виковете на болка в гърлата им, да върне дима обратно в комините на Аушвиц и да върне мъртвите от крематориумите?
Като историк знам, че проклятието на историята е, че тя вдъхва копнеж да се поправи миналото. Това е безнадеждно. Миналото не може да бъде спасено. Фокусирайте се върху бъдещето. Оставете старите наранявания да заздравеят, вместо да служат като причина за нови наранявания, пише Харари.
През 1948 г. стотици хиляди палестинци губят домовете си в Палестина. Като отмъщение, в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век стотици хиляди евреи са прогонени от Ирак, Йемен и други мюсюлмански страни. Оттогава нараняванията се трупат след наранявания в порочен кръг от насилие, който води само до повече насилие. Не сме длъжни да повтаряме този цикъл вечно. Разбира се, в разгара на настоящата ужасна война не можем да се надяваме да спрем цикъла веднъж завинаги. Това, от което се нуждаем сега, е да предотвратим по-нататъшна ескалация и за това имаме нужда от някои конкретни жестове на надежда.
Според Харари, една предложена инициатива призовава Хамас да освободи всички жени, деца и бебета, които държи като заложници, в замяна на това Израел да освободи няколкото дузини палестински жени и юноши, които държи като затворници. Ще бъде ли това справедливост? Не. Справедливостта изисква Хамас незабавно и безусловно да освободи всички заложници, които е заловил. Но тази инициатива все пак може да бъде стъпка към деескалация, смята авторът.
По думите му друга инициатива е да се даде възможност на палестинските цивилни да напуснат Ивицата Газа безопасно в други страни. Египет, който граничи с Газа, може и трябва да поеме инициативата в това отношение. Но ако Египет не успее да осигури облекчение, Израел може да осигури убежище за разселените цивилни жители на Газа на израелска земя.
Ако никоя друга държава не желае да приеме и защити палестински цивилни, тогава след като Червения кръст получи достъп до израелските заложници, държани от Хамас, и установи условията им, Израел може да покани Червения кръст и другите международни хуманитарни групи да установят временни убежища за разселените цивилни жители на Газа от израелската страна на границата. Тези убежища ще приютят жени, деца и болници, евакуирани от Ивицата Газа, докато траят битките срещу Хамас, а в края на битките разселените жители на Газа ще се върнат в Ивицата Газа.
Предприемането на такава стъпка би изпълнило моралното задължение на Израел да защити живота на палестинските цивилни и едновременно с това би помогнало на израелските отбранителни сили в преследването на войната срещу терористите от Хамас чрез намаляване на броя на цивилните, заловени в зоната на бойните действия.
Имат ли шансове за реализация подобни инициативи? Не знам. Но знам, че войната е продължение на политиката с други средства, че политическата цел на Хамас е да унищожи всеки шанс за мир и нормализация и че целта на Израел трябва да бъде да запази шанса за мир. Трябва да спечелим тази война, вместо да помагаме на Хамас да постигне целта си, заключва Ювал Харари.
