Православната църква на Украйна (ПЦУ) изключи благоверния княз Александър Невски от списъка на светците си, се съобщава на официалния ѝ сайт, като решението е на Светия Синод на ПЦУ.
- Реклама -
„Да се премахне от църковния календар деня в памет на блгв. кн. Александър Новгородски (Невски), в схимата (като монах – б.р.) Алексей, 23 ноември.
За светец Невски е обявен от Руската православна църква през 1547 г. На 23 ноември вярващите отбелязват деня на погребението му в град Владимир.
Александър I Ярославич Невски е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество от 1252 до 1263 г. Обикновено е смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, а изследователи като Лев Гумильов разглеждат управлението му като начална точка на формирането на руския етнос.
Александър Невски провежда политика на сближаване със Златната орда и фаворизиране на Източноправославната църква в противовес на европейското влияние. Той нанася две тежки поражения на католическите сили – на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро.
В края на 13 век е съставена хрониката „Житие на Александър Невски“, която го описва като идеалния княз-воин и защитник на Русия. По заповед на Петър I останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и днес.
Православната църква на Украйна (ПЦУ) изключи благоверния княз Александър Невски от списъка на светците си, се съобщава на официалния ѝ сайт, като решението е на Светия Синод на ПЦУ.
- Реклама -
„Да се премахне от църковния календар деня в памет на блгв. кн. Александър Новгородски (Невски), в схимата (като монах – б.р.) Алексей, 23 ноември.
За светец Невски е обявен от Руската православна църква през 1547 г. На 23 ноември вярващите отбелязват деня на погребението му в град Владимир.
Александър I Ярославич Невски е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество от 1252 до 1263 г. Обикновено е смятан за една от най-важните фигури на средновековна Русия, а изследователи като Лев Гумильов разглеждат управлението му като начална точка на формирането на руския етнос.
Александър Невски провежда политика на сближаване със Златната орда и фаворизиране на Източноправославната църква в противовес на европейското влияние. Той нанася две тежки поражения на католическите сили – на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро.
В края на 13 век е съставена хрониката „Житие на Александър Невски“, която го описва като идеалния княз-воин и защитник на Русия. По заповед на Петър I останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург, където се намират и днес.
