Адвокат Методи Лалов е сериен смутител на спокойствия. Тия дни за пореден път “срита кошера” на потъналата в безпаметно бездействие съдебна система, като се самопредложи за главен прокурор. Направи го във Facebook, но веднага привлече вниманието на независимите медии и кандидатурата му вече е публично обсъждана, макар и не в самата система. И със сигурност не във Висшия съдебен съвет (ВСС) – органът, който единствен може да предлага и избира главни прокурори на Републиката.
Впрочем, да предлага може и министърът на правосъдието, но в сегашната трислойна конструкция на управление, трудно ще се ориентираме кой е истинския министър, въпреки че в кабинета на “Славянска” №1 седи Георги Георгиев от ГЕРБ. Над кабинета “Желязков” има Съвет за съвместно управление на коалицията, а над съвета мнозина виждат познатия ни от десетилетия триумвират Борисов-Пеевски-Доган…
Нито един от изброените не би искал да срещне адв. Лалов на живо, камо ли да си го представи с тогата на Главен прокурор!
Но за да разберем колко “опасен” е гражданинът Методи Лалов, ще припомним някой от най-известните му предишни “ритници” по кошера на българското правораздаване.
Методи Лалов е единственият български магистрат на висока позиция, напуснал поста заедно с целия си екип заместници в знак на несъгласие с действията на органа, който го е избрал. На 9 декември 2016 г., почти година преди края на мандата му като председател на най-големия съд в страната – Софийски районен (СРС), подава оставка в знак на несъгласие с цялостната политика на ВСС. Той директно обвинява кадровия орган в посегателства върху независимостта на съда. С него оставки подават всичките заместник-председатели на съда – съдиите Райна Мартинова, Силвана Гълъбова, Албена Ботева и Стоян Михов. Това е прецедент за българската съдебна система, тъй като никога дотогава административни ръководители не са подавали оставки заради несъгласие с политиката на ВСС.
През май 2019 г, на конференцията “Независим съд – свободна държава”, организирана от Гражданско движение “БОЕЦ” и Инициатива “Правосъдие за всеки”, той хвърли бомбата, че над определено ниво изборът на ръководители на съдилища и прокуратури минава през задължителното одобрение на “един корпулентен политик” като даде за пример самия себе си. Лалов разказа историята на собственото си избиране на председател на СРС, включително за състояла се през 2012 г. неформална среща между него, Владимира Янева – тогава председател на Софийски градски съд и Георги Колев – тогава председател на Върховния административен съд. На тази среща Лалов трябвало да получи одобрението на Колев, за да бъде избран за председател на Софийски районен съд на предстоящо заседание на ВСС. Неочаквано, към срещата в заведение до ВАС се присъединява “един корпулентен политик”, който се оказва изцяло в течение на водения уж частен разговор.
Признанието на Методи Лалов, заедно с речта на Лозан Панов на същата конференция доведоха до сигнал, изпратен от Съюза на съдиите в България до ВСС, в който директно беше зададен въпросът “Кадрува ли Пеевски в съдебната система?”
На пръв поглед встрани от съдебната система, но все така показателно за характера и личността на Методи Лалов е поведението му като съветник в Столичния общински съвет. Като член на “Да, България”, той е избран за съветник в групата на “Демократична България – Обединение” на изборите през 2019 г. Вместо послушно да изпълнява заповедите откъм партийната централа, на 11 октомври 2021 г. той поиска оставките на председателя на „Да, България“ Христо Иванов и на членовете на Изпълнителния съвет на партията Ивайло Мирчев и Антоанета Цонева с обвинение за авторитарно управление. В началото на следващата година е изключен от партията и става независим общински съветник, но не се отказва от критиките към ръководството на “Да, България”, особено към претенциите им да бъдат архитекти на ефективна съдебна реформа. В крайна сметка, критиките му се оказаха оправдани.
Пред няколко дни Методи Лалов се самопредложи за главен прокурор на Републиката и лиши от сън половината съдийска и цялата прокурорска колегии във Висшия съдебен съвет. Няма никакви доказателства, че за кадровиците от ВСС наистина е важно кой е подходящ да оглави Прокуратурата, но все пак право да номинират кандидати имат не по-малко от трима от членовете на прокурорската колегия на ВСС, както и министърът на правосъдието.
Не съществува дори и теоретична вероятност в прокурорската колегия да се намерят трима, които да прочетат плана за управление на Прокуратурата, резюме от който Лалов публикува в личния си профил във Facebook и да решат, че такъв “черен лебед” си струва да кацне в скованото от зависимости и конформизъм блато на ВСС. За правосъдния министър Георги Георгиев, който е и бивш колега на Лалов в Столичния общински съвет, вече стана дума…
Въпреки това, дори и теоретичните разсъжнения по темата застрашават статуквото в съдебната система, защото планът за действие и личността на Методи Лалов са всичко, което досегашните кандидати и изпълняващи функциите на главен прокурор не са! Дори провокативното самопредлагане видимо е резултат от осъзнаване на обективна истина, а не въпрос на излишно самочувствие…
Има ли изобщо начин кандидатура от “извън зоната на комфорт” да влезе в състезанието за избор на главен прокурор като алтернатива на кандидатите, видимо посочвани и одобрявани от кръга около “един корпулентен политик” и зависещите от него политически лидери?
На пръв поглед не, но истината е, че само гражданите, с организирани усилия могат да принудят политиците да използват квотите си във ВСС или поредния министър на правосъдието и вкарат Лалов (или някой като него) в състезанието.
Само тогава може да станем свидетели на истински дебат за бъдещето на прокуратурата и на съдебната система, на истинска прозрачност, безпристрастност и… справедливост! Каква хубава, но полузабравена дума.
Разбира се, никой не очаква, че свикналите от десетилетия на сигурен прокурорски чадър политически лидери сами “ще си сложат въжето”, образно казано. И, още по-образно, сами “ще си ритнат столчето”…
Но също така не е вярно, че “всички са маскари”, т.е. всички лидери и участници в политическите процеси са порочни, неморални и имат какво да крият от правосъдието.
Остава само гражданите да осъзнаят каква реална сила са, когато са политически грамотни и активни.
- Ритам кошера (с пчелите) – метафора за ядосвам група хора, разгневявам ги;
** Заглавието е парафраза на българското заглавие на филма “The Bucket List” – “Ритни камбаната с финес”.
ВЕСИСЛАВА ТАНЧЕВА