Докато студенти блокират мостове в Нови Сад, президентът Вучич обикаля сред хората и се преструва, че ситуацията е нормална. Но кризата продължава и може да бъде прекратена само ако студентите преценят, че исканията им са изпълнени, пише в публикувания от „Данас“ анализ на немската медия.
Воин Йованович, студент от Факултета по строително инженерство в Белград, ще стои тази събота (1 февруари) на един от трите моста в Нови Сад, точно три месеца след смъртоносното срутване на навес.
Йованович се озова сред стотици белградски студенти, които пристигнаха в Нови Сад пеша. По пътя те бяха посрещнати от местните жители в редица градове – с купища храна, аплодисменти и сълзи. Някъде зад Инджия, след като прекара нощта на местното футболно игрище, този студент каза пред „Дойче веле“, че той и колегите му вървят пеша, демонстрирайки, че исканията им все още не са изпълнени.
„Падането на правителството не беше наше искане“, казва той. Като никой друг тук, той не е впечатлен от оставката на премиера Милош Вучевич, нито е въпрос какъв ход ще предприеме сега де факто ръководителят на управляващата партия и държавата Александър Вучич.
А пред него има три възможни пътя. Или ще издигнат нов лоялен кандидат и ще наредят на партията да го избере в парламента. Или ще си намерят някакво „експертно“, „технократско“ правителство. Или наистина ще се осмелят да проведат нови избори, знаейки, че опозицията ще ги бойкотира.
Ясно е обаче, че дори ускоряването на събитията тази седмица не е успокоило бунта и че Сърбия е изправена пред нов огромен протест, този път в Нови Сад, където започна всичко.
И където главорезите от Сръбската прогресивна партия – арестувани междувременно – брутално биха студенти в нощта на понеделник срещу вторник, което беше пряка причина за оставката на Вучевич и кмета на Нови Сад Милан Джурич.
Междувременно се появи статия на разследващи журналисти от КРИК, която на базата на информация на бизнесмени и политици разкрива, че Нови Сад е разделен като плячка между различни фракции на СНС и престъпници, а Андрей Вучич – братът на президента – е над всички тях.
Кога действително ще бъдат изпълнени исканията?
Вучич трябва да реши своята задача за квадратура на кръга и няма съмнение, че най-големият бунт срещу неговото правителство може да бъде отприщен от самите студенти – ако кажат, че исканията им са изпълнени.
Именно професорите от Строителния факултет са най-компетентни да кажат дали правителството е публикувало цялата документация за реконструкцията на ЖП гарата, което тържествено, но не за първи път, бе обещано тази седмица.
Тогава те могат да проведат събрания във факултетите и да кажат дали блокадите да отпаднат.
Въпросът е, кой се намира в общата картина. Ако въпросът бъде разрешен през февруари, студентите могат да се върнат в университета и да не загубят година от обучението си. Това би било от полза и за Вучич, защото тогава той би могъл да вземе решение не под натиск дали да се кандидатира или не.
Студентите винаги искат „да накарат институциите да си свършат работата“, напомня политологът Младен Мърдал. Все още е лесно да се определи дали документацията е публикувана, но Мърдал пита: „Ами ако съдебната система въз основа на тази документация не осъди политическото ръководство, което е най-отговорно за корупцията, довела до трагедията?“
Произнасянето на присъдите също може да отнеме години, а блокадата на университетите не може да продължи толкова дълго.
Аполитична политика
Въпросът за милион долара си остава този, който мюнхенският „Зюдойче Цайтунг“ загатна в коментар. А именно правителство се сменя чрез избори, но в Сърбия няма честни избори. Докато няма такива, Вучич е на седлото, независимо че жертва пешки.
„Много неща трябва да се променят в Сърбия, преди да настъпят промени“, заключава коментаторът на „Зюдойче Цайтунг“.
Студентите, делегирани от събранието, засега избягват капана да „разширят“ исканията си и се придържат към четири основни: документиране, задържане на извършителите, прекратяване на съдебните производства срещу протестиращите и увеличаване на бюджета на университета.
Но отдавна е ясно, че бунтът е прераснал в народен и че единственото искане всъщност е демонтажа на системата, усъвършенствана в Сърбия от СНС и ръководена от Вучич.
„Така че, ако студентите искат да останат политически значими, те трябва да започнат да се занимават с политика“, казва Мърдал пред „Дойче веле“.
Ако те вече стоят настрана от партийната политика – и съвсем ясно се дистанцират от опозицията – тогава може би биха могли да се застъпят за провеждане на задължителен референдум, казва Мърдал.
При всички тези събития опозицията остава встрани. От нейните редици се чува плаха молба първо да се изпълнят исканията, а след това да се премине към преходно правителство, което да подготви честни избори.
„Ние няма да се съгласим с манипулациите на Александър Вучич и някои козметични решения, но ще поискаме временното правителство наистина да даде гаранция, че ще се движи в правилната посока и че ще започне да обезвластява Сръбската прогресивна партия“, каза по-рано за „Дойче веле“ депутатът от зелено-левия фронт Радомир Лазович.
Но нито Лазович, нито останалите все още имат отговор на въпроса какво ще стане, ако студентите преценят, че исканията им са изпълнени и прекратят протеста? С какъв натиск тогава опозицията би могла да търси преходно правителство?
Състояние нормално?
Не могат да се надяват и на натиск от Европейския съюз. Както Тонино Пикула, докладчикът на Европейския парламент за Сърбия, каза за „Дойче веле“, често няма консенсус сред членовете на ЕС и следователно няма консенсус относно събитията в Сърбия.
Пикула обаче ще включи всичко в годишния доклад до Европейския парламент, където много парламентарни групи осъждат поведението на властите на Вучич и по-специално насилието срещу протестиращите.
„Заявих много ясно, че никой не може да поставя под въпрос конституционното право на гражданите да изразяват своето недоволство от решенията на правителството“, каза Пикула.
Той скоро ще пътува до Сърбия, но не е сигурно дали сръбските власти ще искат да разговарят с него.
Но Вучич иска да говори с „хората“. Докато студентите наближаваха Нови Сад в петък (31 януари), сръбският президент Александър Вучич отиде на „разговори с гражданите“ в Чичевац, Варварин и Тръстеник.
Той обеща на местните дига на река Морава, реконструкция на училища, обезщетения за развалени домати…
Вучич се опита да създаде впечатлението, че ситуацията е нормална, но без съмнение кадрите от Нови Сад отново ще покажат, че не е и че политическата и социална криза продължава.