Неприятна статистика: Заплатите на жените са с 20% по-ниски от тези на мъжете

Средната брутна заплата на жените в България е с около 20% по-ниска от тази на мъжете. Това показват данните от изследване, направено за периода 2008-2022г. от института “Зангадор” и представено днес на конференцията „Заплащане и равнопоставеност в България“, организирана от Българска платформа към Европейско женско лоби. Разликите във възнагражденията варират според сферата на дейност, като най-ниски са заплатите на жените спрямо мъжете във финансовата и застрахователната дейност, културата, спорта и развлеченията, научните изследвания. За сравнение, доходите на жените са по-високи в строителството и административните дейности. За всички класове професии обаче възнагражденията на жените са по-ниски от тези на мъжете.

Конференцията бе открита от Румяна Петкова, заместник-министър на труда и социалната политика, която каза, че “трябва да бъде ускорена тенденцията да се намалява разликата между заплащането на жените и мъжете и активно да се работи за равнопоставеността, тъй като по-ниското заплащане е едновременно неефективно и несправедливо”. В откриването се включи също Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България, която пък отбеляза, че моментът е много хубав за подобна конференция, тъй като управленската и законодателната програма на правителството още не е приета. Илиана Балабанова, президент на Европейско женско лоби и председател на Българската платформа, организатори на събитието, подчерта, че работата в посока на равното заплащане започва с повишаване на информираността по темата и тази конференция е именно за това.

По време на панела „Какво стои зад данните“ Виолета Иванова от КНСБ говори за ролята на синдикатите за постигане на равно заплащане, а Стела Кехайова разказа за опита на организацията ѝ в град Казанлък, където сдружението работи съвместно с КНСБ и местните предприятията, за да бъдат назначавани координатори по равнопоставеността на работните места. Именно в Казанлък за първи път в България са назначени такива координатори.

Според данни на Европейския институт за равенство между половете 73% от жените всеки ден се занимават с готвене и домакинска работа, за сметка на 13% от мъжете, което несъмнено се отразява и на професионалния живот на жените. В допълнение, най-феминизираният сектор в България е образованието, следван от хуманно здравеопазване и социална работа. Калина Дренска подчерта, че за да се по-добри ситуацията на жените в България за безплатно полагани грижи у дома, трябва да има политики за социализиране на грижата, а за феминизираните сектори на грижа (здравеопазване, образование, социални услуги) следва да има политики за приоритизиране на тези сектори.

Лора Любенова, главен експерт в Икономически и социален съвет, сподели, че резултатите от работата по темата в ИСС са, че категорично има консенсус в обществото, че трябва да има равно заплащане между жените и мъжете и не трябва да спира да се работи по въпроса.

“Голяма част от хората не могат да защитят правата си в съда, защото това е изключително скъпо”, разказа Мая Донева, която има опит от първо лице с водене на съдебно дело на работодател, поради 30% разлика в заплащането между нея и предходния човек на същата длъжност.

Конференцията се проведе при огромен интерес в присъствието на 60 души публика и предизвика активна дискусия.

Средната брутна заплата на жените в България е с около 20% по-ниска от тази на мъжете. Това показват данните от изследване, направено за периода 2008-2022г. от института “Зангадор” и представено днес на конференцията „Заплащане и равнопоставеност в България“, организирана от Българска платформа към Европейско женско лоби. Разликите във възнагражденията варират според сферата на дейност, като най-ниски са заплатите на жените спрямо мъжете във финансовата и застрахователната дейност, културата, спорта и развлеченията, научните изследвания. За сравнение, доходите на жените са по-високи в строителството и административните дейности. За всички класове професии обаче възнагражденията на жените са по-ниски от тези на мъжете.

Конференцията бе открита от Румяна Петкова, заместник-министър на труда и социалната политика, която каза, че “трябва да бъде ускорена тенденцията да се намалява разликата между заплащането на жените и мъжете и активно да се работи за равнопоставеността, тъй като по-ниското заплащане е едновременно неефективно и несправедливо”. В откриването се включи също Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България, която пък отбеляза, че моментът е много хубав за подобна конференция, тъй като управленската и законодателната програма на правителството още не е приета. Илиана Балабанова, президент на Европейско женско лоби и председател на Българската платформа, организатори на събитието, подчерта, че работата в посока на равното заплащане започва с повишаване на информираността по темата и тази конференция е именно за това.

По време на панела „Какво стои зад данните“ Виолета Иванова от КНСБ говори за ролята на синдикатите за постигане на равно заплащане, а Стела Кехайова разказа за опита на организацията ѝ в град Казанлък, където сдружението работи съвместно с КНСБ и местните предприятията, за да бъдат назначавани координатори по равнопоставеността на работните места. Именно в Казанлък за първи път в България са назначени такива координатори.

Според данни на Европейския институт за равенство между половете 73% от жените всеки ден се занимават с готвене и домакинска работа, за сметка на 13% от мъжете, което несъмнено се отразява и на професионалния живот на жените. В допълнение, най-феминизираният сектор в България е образованието, следван от хуманно здравеопазване и социална работа. Калина Дренска подчерта, че за да се по-добри ситуацията на жените в България за безплатно полагани грижи у дома, трябва да има политики за социализиране на грижата, а за феминизираните сектори на грижа (здравеопазване, образование, социални услуги) следва да има политики за приоритизиране на тези сектори.

Лора Любенова, главен експерт в Икономически и социален съвет, сподели, че резултатите от работата по темата в ИСС са, че категорично има консенсус в обществото, че трябва да има равно заплащане между жените и мъжете и не трябва да спира да се работи по въпроса.

“Голяма част от хората не могат да защитят правата си в съда, защото това е изключително скъпо”, разказа Мая Донева, която има опит от първо лице с водене на съдебно дело на работодател, поради 30% разлика в заплащането между нея и предходния човек на същата длъжност.

Конференцията се проведе при огромен интерес в присъствието на 60 души публика и предизвика активна дискусия.