Докато израелските военни изпращат телефонни съобщения, предупреждавайки палестинците да напуснат някои райони на Газа след съботния смъртоносен удар на Хамас, Мохамад Браис не знае къде да потърси спасение от нападение, което жителите очакват да бъде най-лошото, пред което са се изправяли.
„Къде да отидем? Къде да отидем?“ – пита 55-годишният баща.
Палестинците се готвят за офанзива от безпрецедентен мащаб в малкия, претъпкан анклав, надхвърлящ предишните удари на разрушителна война, за която се страхуват, че ще остави оцелелите без домове, вода, електричество, болници или храна.
Изненадващото нападение на Хамас в събота стана причина за най-кървавия ден на Израел от десетилетия, когато бойци разбиваха граничните защити и мародерстваха през градове, убивайки повече от 700 души и завличайки десетки други в плен в Газа.
Израелският министър на отбраната Йоав Галант предупреди, че цената, която Газа ще плати, „ще промени реалността за поколения“ и Израел налага пълна блокада със забрана за внос на храни и горива като част от битката срещу „животните“.
До понеделник следобед Хамас каза, че повече от 500 души са били убити, 2700 ранени и 80 000 разселени при стотиците удари, които израелските военни самолети, дронове, хеликоптери и артилерийски оръдия са нанесли срещу Газа.
Газа няма защитени убежища, предназначени за време на война.
В бежанския лагер Джабалия в северната част на Газа, мъже се покатериха на сграда, за да извадят малкото телце на бебе от развалините, носейки го през тълпата долу сред все още тлеещи останки от бомбардирани сгради. Тази въздушна атака остави десетки убити и ранени, според здравното министерство на територията.
Когато линейките пристигнаха в болница, работниците изтичаха да изтеглят носилки с ранените. Вътре мъж лежеше до завитото тяло на племенника си, изпаднал в истерия от мъка, като последователно удряше пода и прегръщаше трупа, докато крещеше.
Погребални шествия се вият по улиците на Газа.
На гробището семейство погреба Саад Лубад, малко момче, убито при въздушни удари. Тялото му, увито в бяло, беше предадено, за да бъде положено върху шарена кърпа преди погребението.
2,3 милиона жители на гъсто населения анклав, много от които бежанци, хора, които са избягали или са били прогонени от домовете си по време на боевете, откакто е основан Израел през 1948 г., са преживели многократни войни и въздушни удари преди.
Очакват този да е по-лош.
„Няма нужда от много мислене. Израел претърпя най-голямата загуба в историята си, така че можете да си представите какво ще направи“, каза жител на Бейт Ханун на североизточната граница на Газа с Израел.
„Изведох семейството си при изгрев слънце и десетки други семейства направиха същото. Много от нас получиха телефонни обаждания, аудио съобщения от израелски служители по сигурността, които ни казваха да напуснем, защото те ще действат там“, каза той.
Семействата започнаха да складират храна веднага след началото на атаката в събота, но се страхуват, че въпреки уверенията на Хамас доставките ще свършат.
Тъй като Израел спира доставките на електричество в Газа, задаващият се недостиг на гориво означава, че частните генератори, както и собствената електроцентрала на анклава, която все още осигурява около четири часа енергия на ден, ще спрат да функционират.
Недостигът на електричество означава, че жителите не могат да зареждат телефоните си, така че са откъснати от новините един за друг и от събитията и не могат да изпомпват вода в резервоарите на покрива.
През нощта анклавът е потънал в пълен мрак, прекъсван от взривовете на въздушните удари.
Представители на министерството на здравеопазването в Газа казаха, че се очаква болниците да свършат горивото, необходимо за захранване на животоспасяващо оборудване, след две седмици.
Много от десетките хиляди, които напуснаха домовете си, се приютяват в бази на ООН. 13-годишната Исраа ал-Кишауи посочи ъгъла на класната стая, където слага матрака си всяка вечер заедно с 30 други души. Страхът я кара да иска да ходи до тоалетната на всеки няколко минути, каза тя, но няма вода.
„Това е отвратително“, споделя детето.
Облечена в зелено и играеща с хулахуп, тя допълва: „Войната дойде внезапно и ние се страхуваме от нея.“
