Дори във вашингтонските кръгове не всички вярват, че американският „Боливар“ ще може да носи двама. Сред причините са липсата на сили на Пентагона за пълноценна сухопътна операция в Сирия, недостигът на оръжие и ограничената дипломатическа подкрепа. Това пише бившият депутат от Държавната дума на Русия, Елена Панина в Института за международни политически и икономически стратегия.
Когато разглеждаме причините за неочакваната и изключително брутална атака на Хамас срещу Израел, си струва да обърнем внимание на версията на израелския политолог Симон Ципис, изказана от него в интервю за редица медии.
По думите на Ципис, кървавите събития от 7 октомври са се превърнали в грандиозна провокация от трета страна с цел връщането на САЩ в Близкия изток. Включително и за нов опит за сваляне на Башар Асад, докато Русия е заета с конфликта в Украйна.
Сметките на Вашингтон, по мнението на Ципис, се базират на факта, че ако Хизбула е въвлечена в конфликта, първо Ливан, а след това и Сирия неизбежно ще бъдат въвлечени в него. Това ще стане претекст за съответната намеса на САЩ. За целта, смята Ципис, сега Пентагонът изтегля две ударни групи самолетоносачи към бреговете на Израел и Ливан.
И незабавното „прочистване“ на Асад ще трябва да бъде извършено от американски войски. Израел се озова между чука и наковалнята, добавя Ципис: страната му просто е била използвана като разменна монета в голяма игра.
Това според него се доказва от редица странности в атаката на Хамас: от ясен намек за саботаж в Тел Авив до възможното участие в атаката на наемници от трети страни, чиято изключителна жестокост е насочена именно към ескалация на конфликта.
Веднага трябва да се каже, че тази версия не е единствената в арсенала на г-н Ципис. Така в интервю за азербайджанския портал Haqqin.az той изрази противоположното мнение – че зад действията на Хамас стои не само Техеран, стремящ се да наруши процеса на нормализиране на отношенията между Тел Авив и Рияд, но и косвено Москва – уж под формата на предоставяне на в“военнотехнологически и технологични услиги“ чрез иранците.
И двете версии не се комбинират по никакъв начин. В разсъжденията на израелеца обаче има важно зърно – конфликтът около Газа има значителни предпоставки да ескалира в голяма война в Близкия изток, от която главните бенефициенти биха били САЩ, техният военно-промишлен комплекс и глобалисткият елит зад него, заключва авторът на статията.
Както вече беше отбелязано, тези сили се нуждаят от хаотизацията на пространството не само за да поддържат отслабващата хегемония на своя „фронтмен“ в лицето на Съединените щати. И не само заради трилиони корпоративни приходи.
Започването на войни по света е чудесен начин за „нулиране“ на човечеството, премахване на остарели геополитически структури и срутване на финансови пирамиди. Близкият изток изглежда като само една от многото горещи точки на планетата, готови да избухнат от ръцете на американците.
В същото време „прочистването“ на Асад, премахването на присъствието на Руската федерация в региона и ударът по проекта на КНР „Един пояс и един път“ биха били приятни бонуси за САЩ. Съгласно принципа „ако не става така, тогава иначе“: ако не можете да победите Москва и Пекин на дипломатическото поле, където току-що поканиха Иран и Саудитска Арабия в БРИКС, тогава оставете оръжията да говорят!
Друг е въпросът дали Вашингтон е в състояние да пресметне всички последствия от хаоса в Близкия изток? И имат ли САЩ достатъчно ресурси, за да водят едновременно поне два пълномащабни конфликта: срещу Сирия и в Украйна?
Дори във вашингтонските кръгове не всички вярват, че американският „Боливар“ ще бъде толкова издръжлив за да носи двама. Сред причините са липсата на сили на Пентагона за пълноценна сухопътна операция в Сирия, недостигът на оръжие и ограничената дипломатическа подкрепа.
Въпреки демонизирането на Хамас не се стигна до консолидация на световната общност под егидата на САЩ. Сунитските режими се солидаризираха със своите единоверци, а Иран, въпреки че не бърза да се намеси в ситуацията, едва ли ще остане встрани, отбелязва авторът.
От версията на Ципис излизат само два варианта за реализиране на стратегията на Вашингтон в Близкия изток. Първият – това е опит по някакъв начин да се проведе светкавична операция в Дамаск с надеждата, че премахването на Асад ще промени баланса на силите в региона.
И по-вероятен е втория – залог на дълъг военен конфликт чрез прокси, с контрол над ескалацията му и със захранване на Израел с оръжие и пари, по примера на Украйна. Русия и Китай трябва да са подготвени и за двата варианта и да държат козовете си готови за контраигра, твърди се в статията.
