Специалният трибунал на Великобритания взе изненадващото решение народните представители да не бъдат защитени от следене на комуникациите им. Това стана в отговор на оплакването на двама депутати, че разкрита от Едуард Сноудън информация показва, че те са били обект на подслушване от страна на британското разузнаване. Това е в нарушение на доктрината „Уилсън“, носеща името на бившия премиер Харолд Уилсън, който през 1966г. обеща защита от подслушване на народните представители. Близо 30 години по-късно Тони Блеър обяви, че защитата ще се разпростре и над електронните комуникации, в това число и над електронната поща на законодателите. Според съдебните заседатели обаче доктрината няма правен ефект. Комуникацията на депутатите следва да бъде защитена както на всяко друго лице, според нормите на британското право.
