На първия ден от Великден президентската администрация обяви, че няма нищо общо с гвардейския оркестър, който свири „Тих бял Дунав“ в нощта на Възкресение, и със зарята, която прекъсна литургията. Това е абсолютен парадокс. Ако някой може да изкара гвардейците без знанието на президента или поне на администрацията, кой е той? Кой е разпоредил зарята? Кой може да нарежда на гвардията без знанието на върховния главнокомандващ?
Но това е по-малкият проблем. Малко или много президентът на България е декоративна фигура и голяма част от функциите му са церемониални. Разбира се, един активен президент влияе върху политиката и вземането на решенията. Но това е малко по-друга тема.
В случая „Тих бял Дунав“ и фойерверки, когато християните се поздравяват с „Христос воскресе“, е атеистична и кичозна демонстрация, първична езическа радост от тайнството на Възкресението.
Който и да е разпоредил това ентусиазирано изпълнение, е пределно отдалечен от християнството. Само човек, който не е ходил на църква по убеждение, който възприема ритуалите напълно външно, утилитарно, може да измисли на Възкресение да се свири марш и да се гърми в небето.
И не е крив само президентът. Около него е пълно с хора, за които религията на българите няма друг смисъл, освен като помощно средство за докопване до властта.
На Коледа 89-а цяла България се втрещи като видя как Добри Джуров, Петър Младенов и Александър Лилов нескопосано се кръстят в църквата след почти половин век държавно отрицание на Бога, на Коледа и на Великден, на християнството. Половин столетие, в което ходенето на църква се наказваше, а притежаването на Библия беше равно на престъпление.
Комунистическият десант в църквата на онази Коледа трябваше да каже, че няма нещо, от което комунистите да не са готови да се отметнат, за да запазят облагите, привилегиите и имането, които натрупаха, опрени на съветските щикове.
После комунистите се отметнаха от Съветския съюз, поверваха в НАТО и Европейския съюз, докараха царя и се се съюзиха с него. Няма нещо, на което не плюха.
Скоро бях на една конференция, на която професори от БАН и други нАучни структури обсъждаха края на Европейския съюз. Те говореха за ЕС с терминологията на СССР. И искрено вярваха – повечето – в Европейския съюз и общото европейско бъдеще. Така, както преди 30 години вярваха в общата ни социалистическа родина. На всичкото прогресивно отечество.
Навсякъде е така. Евроинтегрират ни комунисти и ченгета, телевизии правят комунисти и ченгета, на младите преподават комунисти и ченгета, в църквата служат комунисти и ченгета, даже кашкавал правят комунисти и ченгета.
Затова е така.
Оркестър – заря. За-а-а среща на Христос – равнис наляво.
