Описах го скоро, но да повторя. Имах пари в картата за едно пътуване в метрото и като я доближих до четеца, на екрана се изписа ПОСЛЕДНО ПЪТУВАНЕ. Класически пример за слабоумие и липса на какъвто и да е усет за езика и живота.
Няколко години се занимавах с ЧЕЗ, чийто пресцентър редовно публикуваше съобщения, започващи с „На територията на ЧЕЗ…“ Написах им няколко писма, в които им обяснявах, че територията е на България, а ЧЕЗ само работи на нея. Не реагираха. Написах и няколко публични статии.
След 2-3 години имаше промяна. Вече пишат „На територията, обслужвана от ЧЕЗ“. Така трябва.
По същия начин и една банка, не искам да ѝ казвам името. Имаше автомат за номера на реда на обслужване. Пускаше бележки, на които пишеше „вие сте номер…“ Не. Не съм номер. Човек съм.
И на банката писах – частно и публично. Тя също се поправи, но още има такива.
Мога да дам много такива примери. Събирам си ги. Примери за липса на каквото и да е усещане за мяра, на представа за човешко и национално достойнство, за нормалност.
Сега и българските педерасти, по народному – педераси, международно коректно – гейове. Парадът им в София съвпада със Задушница, както се сети ден преди негово милиционерско Светейшество. От няколко дни доста хора пишем, че гейовете – чест, слава и уважение – могат да си харесат коя да е друга дата от календара. Сега и Синодът го казва. За което трябва да му речем браво.
Браво, ваши милиционерски преосвещенства.
Има два три-дни в годината, в които веселието и показната жизнерадост са неуместни. Задушниците, Разпети петък… Не са много.
Хубаво е гейовете, сред които имам и не малко приятели и знам, че има и процентно толкова свестни хора, колкото има и сред останалите хора, да помислят, че този ден е ден на скръб за мъртвите и не е ден за празненства.
Педерастите са културни хора. Сигурен съм, че ще ме разберат от половин дума.
