Най-голямата сурвачка, дълга над 4 метра, беше украсена на празнично тържество в Националния дворец на децата. Празничното дърво е свързано с един от най-характерните за Нова година обичай, известен в цялата страна.
- Реклама -
Сурвакането се изпълнява в ранните часове на Васильовден, който се отбелязва през първия ден на новата година. Произходът на обичая сурвакане е спорен, но се смята, че има древен предхристиянски характер. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка – сурвачка или сурвакница, както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. В основата на думата „сурвакане“ стои коренът „сур“ , което означава „огнен“ и се свързва с раждането на новото слънце.
Това е Катерина Йосифова. Тя е ръководител на школата за народни изкуства и обичай към Националния дворец на децата и ще ни разкаже малко повече за обичая.
Първоначално дряновата пръчка не е била украсявана. Трябвало е само да се избира такава с най-много пъпки, символ на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, за да заприлича на буквата “Ф”. С времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки елемент имал своето значение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите. Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ.
Още в украсата може да присъстват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, боб и царевица.
В националния дворец на децата ученици от столични училища украсиха най-голямата сурвачка.
Децата украсиха сурвачката с пуканки, червени конци, лук и плодове. Инициативата беше част от Коледното тържество на двореца на децата, където за малките посетители бяха подготвени куп изненади като арт ателиета, театрални постановки и концертни програми.
Най-голямата сурвачка, дълга над 4 метра, беше украсена на празнично тържество в Националния дворец на децата. Празничното дърво е свързано с един от най-характерните за Нова година обичай, известен в цялата страна.
- Реклама -
Сурвакането се изпълнява в ранните часове на Васильовден, който се отбелязва през първия ден на новата година. Произходът на обичая сурвакане е спорен, но се смята, че има древен предхристиянски характер. Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка – сурвачка или сурвакница, както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. В основата на думата „сурвакане“ стои коренът „сур“ , което означава „огнен“ и се свързва с раждането на новото слънце.
Това е Катерина Йосифова. Тя е ръководител на школата за народни изкуства и обичай към Националния дворец на децата и ще ни разкаже малко повече за обичая.
Първоначално дряновата пръчка не е била украсявана. Трябвало е само да се избира такава с най-много пъпки, символ на плодородието. Правели се два кръга единият по-малък, другият по-голям, за да заприлича на буквата “Ф”. С времето украсата се разнообразявала и ставала все по-богата, като всеки елемент имал своето значение. Закичвали се стари монети, символ на материалното благополучие. Нанизи от пуканки, царевица или други семена се слагали с пожелание за изобилие и берекет на нивите. Червените вълнени конци били символ на здравето. Сушените плодове и червени чушки също са наричани за плодородие. Често в някои краища на върха на сурвакницата се поставя ябълка, която свързваме с плодородието или пък според други учени е библейски символ.
Още в украсата може да присъстват бяла вълна, чесън, нанизани тиквени семки, боб и царевица.
В националния дворец на децата ученици от столични училища украсиха най-голямата сурвачка.
Децата украсиха сурвачката с пуканки, червени конци, лук и плодове. Инициативата беше част от Коледното тържество на двореца на децата, където за малките посетители бяха подготвени куп изненади като арт ателиета, театрални постановки и концертни програми.
