ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
След говорилнята при президента министър-председателят пренощува и хвана самолета за Будапеща, та да се отърка о Орбан. В България остана неговото алтер его, другото му аз – Цветан Цветанов, и това негово друго его опроверга реченото във вторник. ГЕРБ няма за подкрепи правителство в това Народно събрание.
ДПС също пренощува, а може би и пребудува, та Мустафа Карадайъ 24 часа след съвещанието сведе каквото му беше написано. Плевнелиев се кани да се предложи чрез служебното си правителство за еврокомисар и това управление е услуга за услуга. За което Доган е прав.
Ама пък точно Доган да ги говори тия работи…
Както и да е.
Общото впечатление е за гърч.
Най-много се гърчи ГЕРБ, ама другите и те.
Не е първица Бойко Борисов сутринта да каже едно, а на вечерта да е точно обратното. Но досега всички извъртания изглеждаха като тактически маневри и все едно, че има ясна цел.
Сега пируетите излъчват само обърканост. Слабост. Изглежда сякаш Борисов не знае какво да прави. ГЕРБ досега печелеше, понеже в решителните моменти избираше една посока и я следваше. Сега лъкатуши. Гърчи се.
Заедно с него се гърчи и прилежащото му крило на Реформаторския блок. Дето се пее в песента – мъчна е тази раздяла.
Но се гърчи и другото крило, опозиционното. Костовисткото. Поради липса на подходящи гостоприемници опря до заветите на Левски.
Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли.
А пък как се гърчат патриотите – не е истина.
Само комунистите не се гърчат. Те са застинали като смок гледа жаба в очакване на плячката.
Все едно.
Чисто политически изходът от гърча е един. Избори, бързи избори.
Има преломване, никой не е сигурен, че може да разчита на подкрепа, ако ситуацията стане наистина критична. Президентът и той се гърчи, новият се ослушва, не дай, Боже, да има реална, а не само виртуална заплаха.
Нормалното е избирателят да се произнесе. Ама не е сигурно какво му минава през главата.
И гърченето продължава.
