ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Срещам тия дни един познат, не бяхме се виждали от години и му се зарадвах. О, викам, къде, ходиш, бе. А той – ходих до болницата. – Да не си болен? – Нищо ми няма, ама трябваше да ме изпишат. – Как нищо ти няма, пък ХОДИШ да те изписват. А, вика, това беше рутинен преглед, ама нали Москов направи реформа, докторите казаха, че ще ме водят четири дни на легло, та след тия четири дни да ида да ударя палеца пак.
Толкова за революцията на др. Москов и гениалното му хрумване с палците. Всичко си е по старому, само дето човекът ще трябва да се разкарва два пъти. Един път да го впишат и втори – да го изпишат.
По статистика в България към лятото е имало 348 болници, от тях около 1/3 са частни. Тенденцията е ясна. Закриват се държавни и общински болници поради лоши финансови резултати и се откриват частни. Които, разбира се, са печеливши. Понеже държавната пара може да се харчи без мисъл за печалба, но частната не може.
Болниците, нищо че са частни, в голямата си част, както и останалите, разчитат на държавни пари. В смисъл, не точно държавни, а на здравните вноски на хората, но реално са държавни, понеже ги управлява квазидържавна структура.
Това не е новина, нито нещо необичайно. Най-големият бизнес в България също е свързан с държавата под формата на поръчки и зависи в много голяма степен от това дали държавата ще му навърне едни пари.
Например фалиралата КТБ. Банката цъфтеше, докато държавата си държеше парите в нея и тръгна назад, когато взе да ги вади.
Но болниците и образованието не са точно стока. Не са като банките и не би трябвало печалбата да е водещ критерий. Най-малкото не трябва да е единствен критерий.
Но в българската действителност е.
И понеже се разпределят много пари, идващата година са заложени около 3,5 милиарда – главният въпрос е не как и за какво ще се изхарчат, а кой ще ги вземе. Това е и причина за увеличаването на бройката на частните болници.
Но парите, ако и да са много, са все пак ограничени.
Следователно, както и във всяка друга чисто пазарна ситуация, за да вземат едни хора парите, други хора трябва да бъдат елиминирани. Да бъдат махнати от пазара. В случая – да бъдат убити болници, та да се отвори място за други
Това и става.
Държавата, с правата, които сме ѝ делегирали, просто затваря болниците, които са ѝ във властта. На тяхно място се появяват нови болници, по правило – частни.
А хората прекрасно го виждат. И разбират, че грижата за „здравето на народа“ е последна грижа. Ама наистина последна.
