В очакване на най-светлите дни от годината

Всяка година от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер вратите на българските къщи остават отключени в очакване на благата вест за Рождението на Божия Син, а песента на коледарите отзнаменуват светлото събитие и началото на новия жизнен път, а с него и надеждата за по-добро. 
В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. 
На Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче.
Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. 
На Бъдни вечер коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те ще обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството.
Могат да коледуват както големи така и малки момци. Те ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие, много имане.
Бъдни вечер ce празнува на 24 декември, ден преди Рождество Христово. На трапезата се нареждат постни ястия (7 – 11). Това може да бъдат: боб, мед, ошав, орехи, плодове, червено вино, пита. 
С пожелание за светли празници.