Днес православните християни отбелязват Андреевден. Апостол Андрей е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на апостол Петър. Св. Андрей Първозвани ръкополага първия епископ в Константинопол – апостол Стахий. Разпнат е на кръст в гръцкия град Петра. Кръстът му, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като „Андреев кръст“. След падането на Византия, скитите, сред които проповядва апостол Андрей, стават славяни, а той покровител на Русия.
През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква „Св. Апостоли“. През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.
Както повечето църковни празници, и Андреевден е свързан с последователността на сезоните – в народните обичаи той символизира началото на зимата. Затова е странно вярването, че от този момент нататък денят започва да расте – макар и колкото зърно. На места у нас дори наричат 30 ноември Едринден или Едрей.
Зърнените храни като символ на плодородието са главно действащо лице на обредната трапеза. Вечерта преди празника се приготвят ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.
В народните вярвания днешният ден се нарича Андреевден. В различните краища на страната също Андреювден, Ендрювден, Андрея, Андрей, Ендрин, Ъдрей, Ендрей, Дреювден, Едревден, Мечкинден.
Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.
