На 27 декември, третият ден след Рождество, православната църква почита Свети Стефан. В народния ни календар празникът е известен като Стефановден. Според народните вярвания, Стефановден затваря цикъла на отминаващата година, за да отвори път на идната. В превод от старогръцки език Стефан означава „венец“ и именно тази символика е една от основните причини празникът да се приема като венец на старата година и ден за равносметка.
Житието му разказва, че, притеснени от нарастващия брой вярващи, юдеите оклеветили светията, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни. Въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил „Господи, не им зачитай този грях“. През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и са поставени в Сионския храм в Йерусалим.
През последния празник от годината около трапезата за пореден път се събира цялото семейство. Приготвят се традиционните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле или месни зелеви сарми.
Имен ден имат всички с имена: Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен.
