На 17 януари църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики.
Името Антон произхожда от римското име Антоний и значи „безценен, неоценим, който няма цена“. Другото му значение е „който влиза в бой“.
Празникът е наричан от народа Антоновден.
Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка”.
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.
Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
