Една от най-жестоките бомбардировки над София е извършена на 17 април 1944 г, когато по обяд столицата бива нападната от 350 американски бомбардировачи, 100 изтребителя и 2500 бомби, експлодиращи предмети и детски играчки.
- Реклама -
Безпощадно убити са 128 души и са ранени 76. Над 750 сгради са разрушени. При въздушните боеве през този ден, наречен „Черния Великден”, загиват видни български летци.
Същата вечер между 23:31 часа и 23:42 часа е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека.
Към края на Втората световна война по настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населените места и територията на Царство България.
„София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи!“ е фразата, с която Чърчил дава нареждания на бойните войски.
През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен и и разбира се предложението е отхвърлено.
Това е изключително тежък период в българската история и е необходимо доста време, докато страната успее да се възстанови.
Една от най-жестоките бомбардировки над София е извършена на 17 април 1944 г, когато по обяд столицата бива нападната от 350 американски бомбардировачи, 100 изтребителя и 2500 бомби, експлодиращи предмети и детски играчки.
- Реклама -
Безпощадно убити са 128 души и са ранени 76. Над 750 сгради са разрушени. При въздушните боеве през този ден, наречен „Черния Великден”, загиват видни български летци.
Същата вечер между 23:31 часа и 23:42 часа е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека.
Към края на Втората световна война по настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари по населените места и територията на Царство България.
„София трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи!“ е фразата, с която Чърчил дава нареждания на бойните войски.
През февруари 1944, след тримесечни жестоки бомбардировки президентът Рузвелт телеграфира на Чърчил с предложение бомбардировките да спрат. Отговорът на Чърчил е повече от циничен и и разбира се предложението е отхвърлено.
Това е изключително тежък период в българската история и е необходимо доста време, докато страната успее да се възстанови.
