Банкерът Цветан Василев заяви, че Делян Пеевски му е поискал безвъзмездно активи на КТБ, а след като е отказал, Пеевски е предизвикал кризата в КТБ. Това и още други скандални разкрития прави мажоритарният собственик на фалиралата банка пред Явор Дачков. Интервюто е публикувано в „Гласове“. Eто го и него:
– Да започнем с актуалния въпрос: На себе си ли продадохте “БТК”, “Дунарит”, мултиплекс операторите и останалите предприятия от тази пакетна сделка?
– А защо ми е да ги продавам на себе си, ако съм ги имал? Подобни нелепи твърдения се разпространяват тенденциозно и единствено с цел да се манипулира общественото мнение и „формално“ да се защитят недемократични законодателни промени, писани на крак.
– А ако сте ги имали, с какви пари сте ги придобили, пита тези дни бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров?
– Преди всичко трябва да се вземе предвид, че всичките тези активи са придобити чрез SPV – специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти. Тези инструменти бяха в основата на стратегията, която ние предприехме още в самото начало след закупуването на Корпоративна търговска банка и която следвахме успешно до нейния изкуствено предизвикан фалит.
– Какво значи SPV, не разбрах?
– Компании, които са създадени със специална цел да бъдат финансирани за придобиване и преструктуриране на определени активи. При стартирането през 2000 г. ние трябваше да търсим нашата пазарна ниша, за да можем да се конкурираме успешно с другите банки. И я намерихме именно в това направление: придобиване, преструктуриране и продажба на различни индустриални активи и в това отношение натрупахме доста сериозен опит през тези години. Специализирахме се и в експортно, и предекспортно финансиране, и бяхме една от малкото банки, които предлагаха такъв тип услуги. Неслучайно основните дружества от военнопромишления комплекс практически бяха на стопроцентово обслужване в Корпоративна търговска банка.
– Това не означава, че те са ваши…
– Това не означава, че те са мои или на банката. Те са били наши приоритетни клиенти. След като беше организиран този пуч срещу Корпоративна търговска банка, всички нейни активи бяха подложени на изключителен стрес, което намали многократно тяхната цена. Всъщност тези активи, за които сега се вдига толкова шум в България, бяха част от предложението на консорциума за оздравяване и преструктуриране на банката, чието предложение беше осмяно като несериозно писъмце. Всички тези активи бяха предложени да бъдат одържавени срещу преструктурирането на банката. Но това предложение на консорциума беше отхвърлено от правителството и от БНБ.
– Тоест това, което се случва сега с Пиер Луврие, вие сте предложили на държавата през лятото на миналата година. Сега си спомням, че Иван Искров тогава нарече това предложение несериозно.
– Иван Искров е несериозен сам по себе си. Той трябва да си спомни нашия обяд в края на май, когато го предупредих, че срещу банката се готви атака и че той трябва да бъде на мястото си, защото гуверньорът би трябвало да е независим – за това е избран – а не да е податлив на влияния от страна на прокуратурата, МВР, политици и групировки…
– Иван Искров е знаел за атаката срещу банката и всичко, което предстои да се случи в КТБ?
– Не само че знаеше. Искров ме предупреди с думите “Знаеш ли какво правиш?”, а аз му отговорих: “Знам какво мога да направя, но по-важното е какво можеш да направиш ти, за да предотвратиш последствията от тази атака?”. Това се случи на обяд в Централната банка, въпреки че той отрича и твърди, че не се е виждал с мен.
– Сега Искров твърди, че в последните четиринадесет години банката е била наред, но не знае как в последната година се е случило така, че се е отворила дупка от 4 млрд. лева.
– Тази дупка е измислица. Беше изфабрикувана с цел формално да имат основания да отнемат лиценза на Корпоративна търговска банка. За стабилността на банката има преки доказателства: проверки от институции, одити, рейтинг на Мудис и най-вече, лично за мен, доверието на международни инвеститори, които придобиха миноритарни дялове в нея.
И сега продължавам да твърдя, че към 20 юни 2014 г., когато Корпоративна търговска банка беше поставена под специален надзор с моето съгласие, тя беше една от най-живите, и ще приведа няколко примера:
Банката контролираше чрез свои SPV-та бизнес, чиято оценка надхвърля два милиарда евро. Точно тези четири милиарда лева, които някои твърдят, че се губят. От истерията през изминалата седмица аз виждам, че някои хора започнаха да говорят това, което повтарям от месеци – че в банката наистина има много активи, които естествено са финансирани от банката, но моята практика винаги е била аз да не извличам дивидент от тях. Целият дивидент от тези активи е отивал в резултата на банката и това могат да го потвърдят както изпълнителните директори, така и основният свидетел на прокуратурата Бисер Лазов.
– Да се върнем на четирите милиарда. Никъде не се появи документ или доказателство за липса на тази сума, която май за първи път се завъртя в медиите миналото лято?
– Не. Тези четири милиарда се появиха малко по-късно, когато трябваше да бъдат отказани инвеститорите. Първоначалното мнение на Централната банка, изразено от Димитър Костов, беше, че банката ни се нуждае от милиард и половина лева. Ние предложихме два милиарда срещу активи, а формата можеше да бъде най-различна: временно финансиране, придобиване от държавата с правото на обратно откупуване и прочее, стига да имаше някой с държавническо мислене. Ама за какво държавническо мислене да говорим, след като аз през май и юни се срещнах с тримата лидери на трите водещи политически сили веднага след като бях заплашен в прав текст, че ако не прехвърля дялове от определени компании ще атакуват банката, и всички избягаха от отговорността. Аз ги предупредих и тримата…
– Които управляваха тогава….
– Не само които управляваха. Третият е сегашният премиер Бойко Борисов. С него имах среща на 6 юни 2014 г. и го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални. Не толкова за мен и за банката, колкото за държавата.
– Какво ви отговори той?
– Първо не искам да ви казвам по какъв “криминален” начин се добрах до него. Той се страхуваше да се срещне с мен, защото бях следен абсолютно незаконно. Без повдигнато обвинение, без нищо. Абсолютно незаконно бях следен от всички органи и от всички спецслужби. Засега няма да кажа какво си говорихме.
– Нека да припомним обаче и как се стигна до тази криза в КТБ, защото преди нея имаше организирана кампания за изтегляне на пари от банката. Ваш колега ми припомни, че барети бяха снимани пред офис на банката и показани по телевизията. Без обаче да се казва, че те не са влизали вътре и не са претърсвали офиса, а само са позирали пред името КТБ, за да се създаде впечатлението за акция.
– Нека започнем от малко по-рано. За да ме изключат от играта, стартираха с обвинение, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Целта беше или да бъда вътре, зад решетките – ефектът щеше да бъде същият, или да бъда принуден да остана навън, за да могат по-лесно да атакуват и унищожат банката. В крайна сметка те постигнаха целите си.
– Тоест до проблемите в банката се стигна, след като започна тази масирана акция и хората, както и различни държавни и частни фирми започнаха да си изтеглят парите от нея.
– Кажете има ли по света банка, която да издържи, след като за една седмица изтеглят 20% от активите й в брой. Над милиард бяха изтеглени, а по техни оценки в банката останаха още около 500 милиона. Въпреки тези милиард и половина те обявиха, че банката не е ликвидна, че не може да й бъде оказана държавна помощ. Заради тази неадекватна и безотговорна реакция България ще има проблеми в Европейската комисия. Защото аз сезирах ЕК, както и Европейския банков орган за двоен стандарт на политиката и неоторизирана държавна помощ към трети банки. А неоторизираната държавна помощ в полза на конкуренцията я виждам и чрез атаката срещу КТБ и изтеглянето на средства в полза на трети банки. Това беше чисто политическа атака.
Запомнете 13 юни. Тринайсети юни е възлова дата. Тогава те ме обвиниха, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски! Давате ли си сметка как звучи това – председател на надзорен съвет на четвъртата по големина банка в страната е поръчител на убийството на действащ депутат! Разбирате ли как това се отразява на всички клиенти на банката? Какво могат да си помислят те? И въпреки всичко тези клиенти не се поддадоха веднага. Не мога да ви опиша какво последва. Имам доказателства за мачкане и притискане на клиенти, включително и заплахи. На някои им е обяснявано, че ако не си изтеглят парите от банката, ще пострадат.
– Тук ще припомня, че във втората половина на юни се създаде истерия около ПИБ. От банката за един ден бяха изтеглени 800 милиона, но въпреки това държавата й помогна с един милиард и петстотин милиона, което е проява на двоен стандарт.
– При това в ПИБ кризата започна отдолу – от вложителите, които започнаха да разпространяват слухове помежду си, докато при нас кризата бе институционализирана отгоре, а на вложителите бе внушавано и някои от тях притискани да изтеглят парите си от банката. Нашите вложители не искаха да повярват, че банката с най-много индустрия може да бъде съборена, и то по такъв брутален и криминален начин от самата държава. За да ви докажа, че всичко е било подготвено и определени хора са били предупредени какво се очаква, ще ви кажа един малък факт. Седмица преди началото на кризата от банката си е изтеглила парите Венелина Гочева…
– Каква сума?
– Около сто и петдесет хиляди евро. Изтеглили са си парите и още хора, които днес се крият, че са собственици на вестниците “24 часа” и “Труд”.
– Това са хората около Делян Пеевски…
– Също и Недялко Недялков от ПИК, който уж усещал всичко и го направил по интуиция. Има и други, но искам да кажа, че всичко беше организирано. Изкуствено беше създадена паника, а служители на определени фирми са били строявани да създават паника пред клонове на банката с искане да си изтеглят между петдесет и сто лева! По-голямата част от тях са били служители на известен холдинг в София…
– “Булгартабак”?
– Например.
– Да се върнем на поведението на държавата, която не пожела да реагира. Казахте, че сте й предлагали различни варианти.
– Два пъти предложих това, което се случи днес с частните купувачи. Единият път беше през лятото, когато все още се работеше върху преструктуриране и имаше конкретен план. За това беше нает “Епик”, за да може да координира цялостната работа по създаването на консорциума. Аз в моята изолация не бях в състояние и затова те бяха наети не като фонд, който ще предоставя средствата, а като фонд, който ще разработи и въведе правилата на играта за този консорциум. Въпреки че не бях тук, вярвайте ми – основната част мина през мен. Аз съм изследвал позиция по позиция, за да мога да им покажа, че в банката има достатъчно субстанция. Тогава нямаше да има пострадал нито един вложител, нито един бизнес.
– Вие нямате вина за тази криза, а заради действията или бездействията на държавата, така ли?
– Аз твърдя, че интересите на кръга, който ме атакува, бяха обслужени от всички. От прокуратура и следствие, през специални служби до Централна банка и тогавашното правителство. Всички са в кюпа.
– Каква беше целта? Да вземат активите?
– Ами тя сега си пролича. Този неистов вой сега ги издава. Давате ли си сметка на какъв натиск е подложен сега Гриша Ганчев с “Петрол” само защото не успяха да го добият? Освен това нека не забравяме, че през май месец миналата година аз подадох сигнал в прокуратурата срещу Делян Пеевски. Сигналът беше за изнудване. Прокуратурата го отхвърли, като е разпитала, забележете кои свидетели: основния свидетел срещу мен Бисер Лазов и основния манипулатор на всички правни разработки срещу мен и срещу банката – Александър Ангелов. Те са отказали да говорят, въпреки че на едно друго място Бисер Лазов е дал показания, че е присъствал на разговор, в който Александър Ангелов ме е изнудвал от името на Делян Пеевски.
– Какво ви поиска Пеевски?
– Поиска ми безвъзмездно прехвърляне на пакети от акции от почти всички тези дружества, за които говорихме преди малко
– Безвъзмездно!
– Безвъзмездно.
– Кога стана това?
– През април миналата година. След като отказах, се случи всичко, за което ви разказах досега.
– Излиза, че Пеевски е изкомандорил цялата държава.
– Ако не се срамува Главният прокурор от това нещо, явно го е изкомандорил. Или поне го е подвел. Обаче когато тръгваш на такава акция, ти трябва добре да си проверил нещата и да предвидиш какви биха били последствията от това. Хубаво, ще ме осъдят, ще ме вкарат в затвора за двадесет години… Какво печели държавата от това? И защо е всичко това?! Човек като е паднал, всеки има желанието да го ритне и да се изхрачи върху него… Видях и го усетих върху себе си. Всичките тези, които днес го правят, стояха и чакаха със седмици пред кабинета ми, за да се срещнат с мен.
А по отношение на Пеевски – той, както съм казвал и преди, е само средство, координатор в по-голям сценарий.
– Сега да поговорим върху настоящата сделка? В какво се състои тя?
– Групата от дружества, които се продават, имат определен обем от дългове към КТБ. Условието да има сделка, което поставих на г-н Луврие, е да погаси дълговете на тези дружества към банката. Това е много важно да се знае и искам да акцентираме силно върху него. Аз ще бъда първият, който ще развали сделката, ако той не направи това. Връщането на дълговете е conditio sine qua non, без което няма сделка.
– Искате да кажете, че сделка няма да има, без да е започнало погасяването на задълженията?
– Точно така. И още нещо много важно по повод подозренията към мен. Ако исках да открадна тези активи, можех да го направя сто пъти досега, без никой да разбере. 43% от тях бяха свободни от всякакви тежести и аз можех да ги заложа срещу някакви пари, можех да ги прехвърля, без никой да разбере какво съм направил. Нищо такова обаче не ми е минавало през ума. До 6 ноември миналата година аз работех по спасяването на банката. Отдадох се изцяло, срещнах се с инвеститори от целия свят, но това нещо в България никой не го разбра. За сметка на това онези, които ме атакуваха и които ме унижиха, ми идваха с нестандартни предложения от рода на това да ме върнат с линейка в България, да ме настанят в МВР болница, да изчакаме шума да отмине, а след като им целуна ръцете, да ме “спасят”. Щели само условно да ме осъдят… Аз обаче намерих сили да се изправя срещу тях с цената на огромен риск, който осъзнавам. Не осъзнах само колко безотговорни могат да бъдат прокуратурата и държавните институции.
– Вашата изненада ме удивява. Не ги ли знаете, все пак от 20 години сте част от това? Да не говоря, че почти всеки средностатистически българин знае, че няма държава.
– За съжаление и аз съм бил част от статуквото. И аз имам определена вина….
– И “принос”…
– Да, “принос” в кавички, но през последните години – от 2013 г., разбрах, че съм се заблуждавал дълбоко.
– За какво сте се заблуждавали?
– За човешките добродетели, за човешките ценности.
– Самоласкаете се и сантименталничите в момента. Един банкер от вашето ниво би трябвало да е доста проницателен и да знае за рисковете, които може да му донесе едно или друго поведение.
– Да, разбира се. Осъзнавал съм рисковете, но съм осъзнавал и своята сила.
– А каква е силата ви?
– Как каква е силата ми?! На първо място силата ми е в това, че съм коректен и честен. Не съм откраднал и една стотинка от тази държава. Понеже искат сега да пускат компании, за да проследят откраднатите пари, им пожелавам успех. Имам и предложение към тях – при положение че някъде намерят пари, които са „изтекли“ от Корпоративна търговска банка и не са декларирани, да ми начислят 2% фидуциарна такса, а останалите да си ги вземат…
– Да повторим, в случай че не е станало ясно: каква е идеята за сделката с Пиер Луврие?
– Да се спасят компаниите. Аз не знам защо никой досега не разбра, че огромният риск за “Виваком” не идва от мен, а идва по линия на руската банка ВТБ. Първо ВТБ в момента държи 33% от пакета, който не е неин. Той е платен от компания, която дължи пари на Корпоративна търговска банка. В момента г-н Луврие е мажоритарен собственик на тази компания. Второ, през май има падеж на мостов заем от 150 милиона евро и ако никой не намери начин да го рефинансира или да се споразумее с ВТБ, а ВТБ отказаха комуникация с мен, тогава “Виваком” би станала 77% руска държавна собственост. Е, къде е заплахата за националната сигурност, питам аз. А това предстои и неминуемо ще се случи, ако не се реагира адекватно.
Когато видях, че нямам сили да се оправя сам, потърсих няколко възможности. Говорих и с една американска група, но всички трябваше да направят две неща: да осигурят един минимален ресурс, за да се разплатят с банката, и да решат въпроса с ВТБ. И това е моето условие, което е поставено на г-н Луврие и неговата компания. Не търсете огромни пари в компанията на г-н Луврие! Никой не е длъжен да ги има тези огромни пари. Сигурно г-н Луврие има идеи за стратегически инвеститори във “Виваком”. За мен той не е стратегически инвеститор, защото той влиза в условията на така наречения дистрес асет или обезценен актив. И това е повод да попитам публично: кой ще плаща разликата между реалната стойност на този актив, който банката е контролирала към момента на атаката срещу нея, и сегашната му стойност. Ще ви кажа още нещо, което едва ли някой ще оспори: към май месец 2014 г. стойността на пакета, който банката контролираше, беше близо петстотин милиона евро. Банката е финансирала този актив от 77%. За 150 милиона евро! 350 милиона евро трябваше да влязат като печалби вътре в структурите, респективно в банката. Моето условие към г-н Луврие е да плати минимум 200 милиона евро към банката. И това се знае, нека го проверят. Питам кой ще плати тези 300 милиона евро? Прокуратурата, Иван Искров, Пламен Орешарски? Аз ще съдя държавата. Те трябва да го знаят. Защото моята загуба не е от “Виваком”. Моята загуба е от това, че са обезсилени моите акции в банката.
– И загубите, обезценяването на активи, за които говорихте току-що, са само за “Виваком”…
– Аз мога да ви кажа и колко е обезценката на НУРТС. 100 милиона евро. Кой ще ги покрие? Загубата от “Петрол” знаете ли колко е? Банката контролираше 97%. Цената на борсата на “Петрол” беше около 3 лева и 30 стотинки преди атаката срещу КТБ. В момента е 1 лев – лев и двайсет. С 2 лева по-малко. Два лева на сто и пет милиона акции са двеста и десет милиона лева. Знаете ли колко е загубата на банката от падането на акциите на “Булгартабак”, след като наместниците на гуверньора Иван Искров, говоря за квесторите, не отидоха на събранието, което ние бяхме предизвикали, за да спрем мажоритарния собственик – ясно е кой стои зад мажоритарния собственик на “Булгартабак” – да не се разпорежда и да не източва „Булгартабак“. Опитахме се да запазим стойността на миноритарния пакет.
Банката има около 500 000 акции. От 100 лева сега цената е 40 лева. 500 000 акции по 60 лева са загуба от 30 милиона лева. И това ли е за моя сметка? И такива мога да изреждам с часове. Аз твърдя, че към момента на затваряне на банката активите, които пряко или косвено ги свързват с мен, са надвишавали 2 милиарда евро. Ето откъде се взе “дупката” от 4 милиарда лева, които някои много пожелаха. Нека повторя – тръгнахме от милиард и половина при Димитър Костов, чието изявление вече споменах, за да стигнем до четири милиарда в момента, в който трябваше да се приема офертата на консорциума. Мислите ли, че е случайно?
Методиката на одита на банката не се прилага никъде в Европейския съюз. Тя беше специално приложена за Корпоративна търговска банка. Аз твърдя, че нито една банка в България не може да издържи на нея. Плюс това има още един момент. Едни са условията при обслужването на кредитите при работеща банка, други при неработеща. Знаете ли колко инвестиционни проекти бяха спряни? Сега всичките са провизирани между 90 и 100 %. Инвестиционният проект няма как да има доходи. Лихвите са заложени в крайния размер на кредита до пуска в експлоатация на проекта. Сега всичко това е лош кредит, а целта в крайна сметка е ясна. Те още не са намерили само подхода как ще разфасоват, ще продават на парче. Но аз знам, че в момента има посредници от двата основни клана, които работят по ликвидацията на банката, които предлагат предприятията. Знаете ли на колко места се предлага “Дунарит”, на колко места се предлага “Виваком”, на колко места се предлагат стъкларските фабрики…
– За единия клан се сещам. Той е на Пеевски. Кой е другият?
– Още малко ще замълча по този въпрос. Отново става въпрос за политико-икономически кръг. Но да се върна на сделката с Луврие. Ще бъдат разплащани задължения на фирми към банката. А как държавата ще процедира с тези пари, които ще получава по сметки на Корпоративна търговска банка, това вече си е неин проблем.
– Когато избухна скандала с КТБ, мнозина хора си казаха: то беше ясно, че тази банка е пирамида, щом предлага нереално високи лихви по депозитите.
– Не бяха нереални и ще ви обясня защо. Ние правехме постоянен анализ на нашия лихвен спред и винаги сме се движили малко под средния лихвен спред за банковата система, което беше за сметка на много по-ниските административно-управленски разходи, които правехме в сравнение с другите.
– Може ли по-разбираемо да го обясните?
– Нашите административно-управленски разходи бяха по-ниски с около два процента от тези за банковата система. Крайният разход за банката се формира от платената лихва плюс разходите за заплати на персонала и издръжката на централата и клоновете. С 600 човека ние управлявахме близо 8 милиарда лева активи. С близо 4 хиляди души една ДСК например управлява 11 милиарда. Ами направете сметка. Аз многократно съм го казвал, но никой не иска да го разбере и да го възприеме това нещо, че тези банки с тромави клонови структури прехвърлят собствената си неефективност върху вложителите си. Освен това сега няма да влизам в детайли. За разлика от голяма част от моите колеги, които се изредиха да ме плюят и да ме обсъждат, а преди година мечтаеха да седнат на обяд с мен, за да разговаряме за нещата от пазара, аз няма да ги обиждам. Нито ще ги изреждам поименно, но ще кажа едно – ние сме били открити и честни с нашите вложители. Ние сме показвали всичко, което им плащаме, на табло и на тарифа. Знаете ли колко практики на скрити договорки с депозанти имат другите банки? Официално тарифата е една, но договорката след това за конкретния депозант е съвсем различна.
– Вие нямахте ли такава практика? Това беше част от атаката срещу вас – че някои хора са се уреждали на едни по-добри условия.
– Всички депозанти са ползвали няколкото продукта, които ние предлагахме. И те са предлагани такива, каквито са били съобразно тарифата, която е била разработена.
– В предварителния ни разговор, когато ви попитах за високите лихвени проценти, вие ми дадохте за отрицателен пример сделката на Милен Велчев за външния дълг на България. Можете ли да кажете нещо в тази посока за държавния дълг?
– Аз мисля, че Велчев трябва да каже повече по този въпрос. Сделката за външния дълг е „перфектна“ от гледна точка на частния интерес, но не и от държавния, защото Велчев направи две престъпления спрямо държавата. Първото престъпление беше, че няколко инсайдъра, инвестиционни банки, знаеха за емисията на новия дълг и изкупиха съществуващия с дискаунт между 25 и 15 процента. Това е първото престъпление.
– Това е вътрешна информация, която е излязла…
– Естествено. Погледнете коя е била най-активната инвестиционна банка…
– “Мерил Линч”…
– Ами естествено. И, на второ място, Велчев фиксира лихвата при ясни тенденции за падане на лихвата в дългосрочен план. Но той я фиксира. По принцип лихвата е флотан, т.е. тя е плаваща, като се формира от базис, който е юрибор или либор, плюс някаква надбавка. Но само погледнете последния дълг, който емитира Горанов. Той е, грубо казано, ако вярвам на това, което се пише, около 3 процента и малко заедно с всички такси, които те не анонсират, разбира се, защото сигурно не са много удобни, срещу 8 процента и половина. А при това имаше и по-ниски лихви в определен период от време. Говоря преди кризата от 2008 година. Давате ли си сметка, че някъде около 6-7 процента е бил спредът в минус за българската държава, който тя е плащала всяка година?
– … Години. Това беше още преди 12 години…
– Ами 7 процента на 4 милиарда ги сметнете. Шест да са. Да са между 200 и 300 млн. евро/долара, които бюджетът е харчел повече само за лихви на година, съпоставено с пазарните лихви. Толкова му е бил хоризонтът на мислене на Велчев.
– Една от атаките срещу вас е, че тези предприятия, които сега са в тази сделка, са част от националната сигурност. Как ще отговорите на това? И че “Виваком”, да кажем, е част от националната сигурност.
– Ами че тя банката беше част от националната сигурност, а пък те я разсипаха. Тогава за какво да говорим?! Аз съм се легитимирал. Ако погледнете в споразумението на акционерите, моята еднолична фирма “Бромак” е акционер. Такова беше и разрешението на Европейската комисия по конкуренция.
– Тоест вие въобще не се криете зад никакви други…
– Аз не съм се крил нито за момент от това. Сделката си е финансирана, “Бромак” е задлъжняла към определени фирми. Това е факт. Но аз не смятам, че съм извършил престъпление.
– Вие споменахте, че ще съдите тези, които направиха всичко това, но…
– Аз мога да съдя българската държава, не мога да съдя, за жалост, персонално организаторите и изпълнителите на бруталната атака срещу КТБ. Цената ще я плати България.
– Това исках да попитам. Това са и много хора, които са пострадали в банката – депозитантни, фирми, които сигурно също ще заведат дела. Има ли някакво изчисление какви пари ще плаща държавата за своето бездействие около тази банка?
– Какви пари ще плаща държавата ще са тези, които съдът отсъди. Но аз мога да кажа какви са щетите. А щетите наистина са в милиарди.
– Над 10 милиарда нанесени вреди за икономиката…
– Да. Аз ви казах: 300 млн. евро е само загубата от “Виваком”. Плюс 100 млн. евро е загубата от “Нуртс”. Плюс още близо 120 млн. евро е загубата от “Петрол”. А пропуснатите ползи с лихвите, които българската държава ще бъде осъдена да плаща? Кой ще ги поеме тези загуби?
– Казахте, че можете да осъдите държавата. Защо?
– Задължително. Те трябва да са убедени, че аз ще го направя. Защото, първо, това ще бъде моята морална компенсация след всичките унижения, на които аз, както и моето семейство бяхме подложени, разбира се. И второ, това е единственият начин да компенсирам тези, които си загубиха парите в резултат на неадекватната политика на държавата и на политиците.
– Тоест вие няма да искате парите за себе си. Освен дълговете българската държава ще плаща и разноските по тези дела занапред…
– Надявам се. Друг е въпросът, че в зависимост от развитието на тези дела, аз ще формирам фонд за компенсация на тези, които са си загубили парите в банката, но няма да компенсирам държавата. Ще компенсирам само тези, които са загубили пари в банката. Не ги искам парите за себе си. Не че имам много пари, но не искам. Аз ще съдя държавата най-напред за това, че ми урони престижа. За това, че тя показа, че погазва европейските стандарти. Говоря абстрактно за държавата, а визирам конкретни органи и институции, разбира се. За това, че тази държава легна на приказките на един-двама човека в нея. Те и досега тези легенди се разнасят от един-двама човека в тази държава. И всичко като по заповед, като по команда, тръгнаха да изпълняват прищевки. Просто защото на някого не му се удовлетворили исканията и изискванията. Това не смятам, че може да се случи дори и в Бурунди.
– Има обаче такава гледна точка на политиците: ние го направихме банкер, ние ще му вземем и банката. Как станахте номер едно? И какво ще отговорите на атаките, че направихте големия си бизнес с държавни пари?
– Аз не виждам едно основание да бъда обвиняван за това, че банката е работила с държавни фирми. Това престъпление ли е? Частна банка. Нима е много нормално чужди банки да работят с пари на държавата?
Идете в Италия и погледнете колко от държавните фирми и бюджета работят с чужди банки. Дали има едно евро в чужди банки, не италиански? Идете в Германия. Значи нашето чуждопоклонничество веднъж завинаги трябва да свърши. Ние от едната крайност – руската, отидохме в другата крайност – европейско-американската. И си мислим, че някой ще ни е по-мил и драг. Няма. Ние трябва най-напред да започнем да отстояваме собствените си интереси.
С държавните фирми, първо, ние сме работили при конкурентни условия, т.е. давали сме най-добри условия. Спомняте си, че атаките срещу банката започнаха през 2009-2010 г. с всички процедури в Брюксел по повод на уж неоторизирана държавна помощ. След щателна проверка Европейската комисия заключи, че няма държавна помощ в КТБ.
Всъщност за мен атаката срещу банката е планирана още през 2009-2010 г. Много хора не можаха тогава да понесат, че точно в периода на кризата банката започна да става все по-успешна и да завоюва нови и нови територии и затова умишлено и целенсасочено работеха за нейното очерняне.
Това беше истината. Просто през кризата аз следвах една древнокитайска мъдрост: когато задухаха бурните ветрове, аз не започнах да градя стени, а започнах да правя вятърни мелници, за да използвам силата на вятъра, силата на бурята. Ние тогава тръгнахме по-смело. Тогава аз успях да продам 30 процента дял на Оман. Сега като ме питат откъде са ми парите, ами че тя тази сделка беше за над 90 млн. евро и тя официално е сделка на Софийската фондова борса.
– Да, но някои хора казват, че това е измислен фонд, че той не съществува и това са легенди.
– Ами след като е измислен фонд, защо дойде главният изпълнителен директор на фонда по време на кризата през лятото? Абдул Салам ал Муршиди дойде. Смятате ли, че Абдул Салам ал Муршиди щеше да седи в Наздорния съвет на банката, бидейки председател на държавен фонд на суверенна държава? То и на американския посланик му беше втълпено, че това били някакви пари на Доган или не знам на кого си. И те ще седят тези хора в Надзорния съвет на банката, за да правят алиби на Доган или на Цветан?
– Това звучи наистина нелепо.
– Те всички техни са нелепости. Но да продължа. Първо, банката е предоставяла най-добри условия в конкурентна среда. На второ място, и ще ви дам един пример: преди да стане кризата през 2008 г., един велик банкер с химическо образование беше ходил да обяснява на тогавашния министър на траспорта Мутафчиев, че не бива да държи парите си в български банки, защото те не знам какви си били, били пирамиди. Защото тогава бяха направени конкурси и бяха спечелени от няколко български банки, в това число и Корпоративна търговска банка. Лихвите бяха между 4,5 и 5,5 процента и това той наричаше пирамида. Като стана кризата и майката банка в Милано започна да страда, същият този вездесъщ технолог химик беше отишъл при същия този министър да му обяснява, че неговата банка е готова да плаща 8,5 процента, само и само да си налее ликвидност. Така че нека да говорим за нещата с истинските им имена.
Корпоративна търговска банка не е взела нищо даром от държавата. Какво значи е вземала? Плащала е най-конкурентните лихви и си е върнала парите. Колко пари останаха в Корпоративна банка след затварянето й?
– Това щях да ви питам. Между другото преди кризата колко пари от държавни предприятия имаше в банката?
– Ние ги изчислявахме между 3 и 4 процента от общия обем. Колко точно са останали сега, аз не съм ги следил всеки ден, но понеже съм знаел, че това е в някаква степен политически риск, затова съм предпочитал да намаляваме до крайност дела на този тип средства. Не смятам, че е престъпление, че са работили с Корпоративна търговска банка, защото ще кажа, че Корпоративна търговска банка беше основният кредитор на фирмите от енергетиката. Необезпечено финансиране на НЕК, необезпечено финансиране на “Булгаргаз”, на мини “Марица”, на ТЕЦ “Марица”, финансиране на почти всички доставчици на ТЕЦ “Марица”, на мини “Марица”, на “Козлодуй”, финансиране, което означава поемане на риск на държавните фирми. Включително и облигация на БДЖ.
Мен политиците не са ме “направили”. От мен политиците са се възползвали. Никой не ме е „правил“. Но всички започнаха да се възползват и особено арогантно в последните пет години.
– Когато с двама колеги (Кристина Патрашкова и Недялко Недялков, който сега е на друга позиция спрямо Пеевски – бел. авт.) атакувахме Делян Пеевски и неговата медийна империя, си давахме сметка, че няма пазарна логика, по която медиите да функционират. Схемата за мен тогава беше ясна така: вие им наливате непрекъснато пари, които вземате от държавата, и той с тези пари издържа медиите. Така ли беше?
– Значи аз не съм вземал пари от държавата, за да му ги наливам на него, защото банката, ако е кредитирала някаква фирма, фирмата си е носела отговорност към банката, а пък банката е носела отговорнст към държавните фирми, чиито пари са били депозирани в банката.
Нито един лев държавен не е обозначен с някакъв знак, за да се знае. Парите на банката са пари на банката. Друг е въпросът, че банката ги дължи на своите кредитори, т.е. депозанти и клиенти. Това е истината.
А останалото, моите отношения с г-н Пеевски, очевидно не са били добре уредени. Факт е, че сега маса фирми, които са номиналните собственици на вестниците му, дължат пари косвено на банката през други длъжници на банката. Заведени са искове срещу тях.
Къде е прокуратурата всъщност? След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т.нар. вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т.нар. вестници на Венелина Гочева и на Петьо Блъсков? Какво прави с т.нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков? Да ги изреждам ли?
– Те всички дължат пари?
– Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.
– Колко пари горе-долу дължат тези хора?
– Официално 34 милиона. Това е сериозна сума, която те трябваше да издължават по определен начин, но те не я издължиха.
– Имало е писания и аз съм чувал от източници от службите, че вие сте агент на ДАНС. Работил ли сте със службите?
– Очевидно е „факт“, че службите са ме “разработили”.
– Това не е пряк отговор.
– Всеки ден научавам нови неща за себе си, които не съм знаел. Доколко съм агент на ДАНС, не си спомням, но преди повече от три месеца поисках официално писмено от ДАНС да ме уведоми дали съществувам по списъците някъде, защото аз не съм добре запознат с тяхната технология, опазил ме Господ. До ден-днешен нямам отговор. И ги призовавам тук, чрез това интервю, да излязат най-сетне, но да излязат официално.
След това ще призова и КГБ, защото бях обвинен, че по време на моето следване в Полша съм бил вербуван от КГБ. Ще отправя настоятелно молба, искане към КГБ да обявят дали съм по техните списъци.
– Впрочем аз се изненадах от това, което разказахте за “Виваком” и ВТБ. Мислех, че вие и руснаците работите заедно по тези сделки.
– И аз мислех така – че с ВТБ работим партньорски. Но моето разочарование от тях е пълно и то най-вече е свързано с абсолютно пасивната им позиция по отношение на банката. Аз очаквах от тях да се намесят. След като не се намесиха при атаката срещу банката, поне да се намесят при преструктурирането на банката, защото, в крайна сметка, и те загубиха пари. Очевидно обаче техните представители в България определено са заели друга пози</s
