Днес близки, приятели, ръководители, бивши и настоящи спортисти и треньори се събраха във фоайето на централния вход на стадион „Васил Левски“, за да отдадат последна почит на легендарния щангист Норайр Нурикян.
- Реклама -
Двукратният олимпийски шампион почина на 76-годишна възраст след тежко заболяване.
Нурикян е един от шестимата българи с две олимпийски титли. Той остава в историята като първия български олимпийски шампион във вдигането на тежести и единственият двукратен златен медалист на страната ни в този спорт – Мюнхен 1972 и Монреал 1976. През 1976 г. печели и европейско злато в Берлин.
Президентът на Българската федерация по вдигане на тежести Стефан Ботев си спомни за него с топли думи:
„Винаги беше човек с добри обноски към състезателите, имаше чувство за хумор и поддържаше приятна атмосфера в залата. Ще го запомня като весел и позитивен човек.“
Олимпийският шампион Янко Русев сподели емоционално:
„Много тъжен ден. Половината ми живот мина с Норайр Нурикян – и в трудности, и в радост. Голям човек, голямо сърце. Днес Господ го приема. Лека му памет.“
Олимпийският шампион от Барселона 1992 г. и бивш национален треньор Иван Иванов също отдаде почит:
„Много хора се шегуваха, че е като втори баща за мен. Беше ми личен треньор при Абаджиев, а по-късно старши треньор, когато станах шампион. Дори в най-тежките тренировки успяваше да внесе нотка веселие и да ни мотивира. Човек, на когото винаги можеше да се разчита.“
Бившият щангист Стефан Топуров подчерта значимостта на загубата:
„Днес е тъжен ден за цялата спортна общност. Нурикян беше вдъхновение за всички нас – добър, скромен и с благ характер. Голяма загуба. Загубихме истински приятел и колега.“
След края на състезателната си кариера Нурикян работи като треньор, като на Олимпийските игри в Барселона 1992 извежда българските щангисти до четири медала – злато, две сребърни отличия и бронз.
Признат за заслугите си, през 2008 г. е удостоен с орден „Стара планина“, а през 2022 г. дарява олимпийските си медали на Музея на спорта, отбелязвайки 50 години от първата олимпийска титла на България във вдигането на тежести.
Днес близки, приятели, ръководители, бивши и настоящи спортисти и треньори се събраха във фоайето на централния вход на стадион „Васил Левски“, за да отдадат последна почит на легендарния щангист Норайр Нурикян.
- Реклама -
Двукратният олимпийски шампион почина на 76-годишна възраст след тежко заболяване.
Нурикян е един от шестимата българи с две олимпийски титли. Той остава в историята като първия български олимпийски шампион във вдигането на тежести и единственият двукратен златен медалист на страната ни в този спорт – Мюнхен 1972 и Монреал 1976. През 1976 г. печели и европейско злато в Берлин.
Президентът на Българската федерация по вдигане на тежести Стефан Ботев си спомни за него с топли думи:
„Винаги беше човек с добри обноски към състезателите, имаше чувство за хумор и поддържаше приятна атмосфера в залата. Ще го запомня като весел и позитивен човек.“
Олимпийският шампион Янко Русев сподели емоционално:
„Много тъжен ден. Половината ми живот мина с Норайр Нурикян – и в трудности, и в радост. Голям човек, голямо сърце. Днес Господ го приема. Лека му памет.“
Олимпийският шампион от Барселона 1992 г. и бивш национален треньор Иван Иванов също отдаде почит:
„Много хора се шегуваха, че е като втори баща за мен. Беше ми личен треньор при Абаджиев, а по-късно старши треньор, когато станах шампион. Дори в най-тежките тренировки успяваше да внесе нотка веселие и да ни мотивира. Човек, на когото винаги можеше да се разчита.“
Бившият щангист Стефан Топуров подчерта значимостта на загубата:
„Днес е тъжен ден за цялата спортна общност. Нурикян беше вдъхновение за всички нас – добър, скромен и с благ характер. Голяма загуба. Загубихме истински приятел и колега.“
След края на състезателната си кариера Нурикян работи като треньор, като на Олимпийските игри в Барселона 1992 извежда българските щангисти до четири медала – злато, две сребърни отличия и бронз.
Признат за заслугите си, през 2008 г. е удостоен с орден „Стара планина“, а през 2022 г. дарява олимпийските си медали на Музея на спорта, отбелязвайки 50 години от първата олимпийска титла на България във вдигането на тежести.