Навършват се 139 години от масовото изтребление на българите в Батак от турските войски. Православната църква почете паметта на своите мъченици. Митрополит Николай изнесе празничната вечерня с петохлебие на площада в Батак, а след богослужението се поднесоха венци и цветя в старинния храм и се проведе празнична заря-проверка. На площад „Освобождение“, пловдивският владика отслужи съборна Литургия. От пловдивската митрополия приканиха православните християни да участват в тези тържества на вярата, които са в чест на прослава на нашите родни предци от многострадалния Батак, които са дали живота си за България. Според историка проф. Пламен Павлов между геноцида над арменския народ и този, който се осъществява от турската власт над българския народ, съществува голяма прилика. Има много примери за системни избивания на българското население, които не приключват само с Батак, но градът е най-яркият символ на подобна човекоубийствена политика, заяви Павлов. В Баташкото клане е избито българското християнско население от Батак при потушаването на Априлското въстание. Убийствата са извършени от османските башибозуци от съседните помашки села под ръководството на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Батак е обграден от мохамедански села след потурчването на Чепино през 1657 година. Избити са около 5 000 души. Хилядите баташки християни, избити от турския поробител, са канонизирани като светци от Българската православна църква на 17 май 2006 година. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, САЩ. На заседание на Светия Синод на Българската православна църква през март 2011 г. се взима решение да бъдат канонизирани за светци българските жертви в Батак.
