Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев даде старт на първата публична дискусия за необходимостта от промяна на структурата на училищното образование, като подчерта, че:
„Минаха девет години, откакто е в сила Законът за предучилищното и училищното образование, и това е достатъчно време да направим анализ на положителните и негативните резултати.“
- Реклама -
Министърът увери, че решения няма да се взимат прибързано, а на база натрупани мнения и препоръки, като добави, че промени няма да бъдат въведени в близките две години, но:
„Важно е да се поставят дългосрочни цели с оглед най-доброто за децата и учениците.“
България – изключение в Европа по кратък основен етап
По време на форума беше подчертано, че България е единствената държава в ЕС и сред страните от ОИСР, където основното образование приключва след 7 учебни години (до 7. клас).
Часовете в основен етап у нас са едва 55% от средното за Европа – 4200 срещу над 7600 часа.
Данните представиха проф. Николай Попов и проф. д-р Галин Цоков от Института по образование.
Ранното профилиране – риск за развитието на децата
„Завършването на основно образование на 13–14 години поставя учениците в ситуация да правят сериозни избори твърде рано“, отбеляза министър Вълчев.
Според него това води до:
Стесняване на бъдещите възможности;
Нисък интерес към ученето след влизане в желаното училище;
По-ниски академични резултати;
По-слаба функционална грамотност;
Неравенства и липса на равен достъп до качествено образование.
Международният опит – по-дълго основно образование
В 21 от 37 европейски държави основното образование продължава 9 години, в 8 държави – 8 години, в 6 – 10 години, а в 1 – 11 години. Само в България – 7.
Същият модел на по-дълъг общообразователен етап е възприет и в Япония, Канада, Китай, Бразилия и части от САЩ.
Положителни ефекти от по-дългото основно образование
Изследванията сочат, че удължен основен етап води до:
По-добри резултати по четене, математика и природни науки;
По-добра функционална грамотност;
Равни условия за качествено обучение;
По-добра подготовка за професионална реализация.
Необходими допълнителни реформи
Участниците в дискусията се обединиха, че реформата трябва да бъде придружена от:
Съвременни методи на преподаване;
Подкрепа за изоставащи ученици;
Ранно кариерно ориентиране;
Гъвкаво пренасочване към нови специализации.
Дискусията поставя началото на дългосрочен процес, целящ по-добра образователна среда и справедлива система, която да подготви българските ученици за предизвикателствата на бъдещето.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев даде старт на първата публична дискусия за необходимостта от промяна на структурата на училищното образование, като подчерта, че:
„Минаха девет години, откакто е в сила Законът за предучилищното и училищното образование, и това е достатъчно време да направим анализ на положителните и негативните резултати.“
- Реклама -
Министърът увери, че решения няма да се взимат прибързано, а на база натрупани мнения и препоръки, като добави, че промени няма да бъдат въведени в близките две години, но:
„Важно е да се поставят дългосрочни цели с оглед най-доброто за децата и учениците.“
България – изключение в Европа по кратък основен етап
По време на форума беше подчертано, че България е единствената държава в ЕС и сред страните от ОИСР, където основното образование приключва след 7 учебни години (до 7. клас).
Часовете в основен етап у нас са едва 55% от средното за Европа – 4200 срещу над 7600 часа.
Данните представиха проф. Николай Попов и проф. д-р Галин Цоков от Института по образование.
Ранното профилиране – риск за развитието на децата
„Завършването на основно образование на 13–14 години поставя учениците в ситуация да правят сериозни избори твърде рано“, отбеляза министър Вълчев.
Според него това води до:
Стесняване на бъдещите възможности;
Нисък интерес към ученето след влизане в желаното училище;
По-ниски академични резултати;
По-слаба функционална грамотност;
Неравенства и липса на равен достъп до качествено образование.
Международният опит – по-дълго основно образование
В 21 от 37 европейски държави основното образование продължава 9 години, в 8 държави – 8 години, в 6 – 10 години, а в 1 – 11 години. Само в България – 7.
Същият модел на по-дълъг общообразователен етап е възприет и в Япония, Канада, Китай, Бразилия и части от САЩ.
Положителни ефекти от по-дългото основно образование
Изследванията сочат, че удължен основен етап води до:
По-добри резултати по четене, математика и природни науки;
По-добра функционална грамотност;
Равни условия за качествено обучение;
По-добра подготовка за професионална реализация.
Необходими допълнителни реформи
Участниците в дискусията се обединиха, че реформата трябва да бъде придружена от:
Съвременни методи на преподаване;
Подкрепа за изоставащи ученици;
Ранно кариерно ориентиране;
Гъвкаво пренасочване към нови специализации.
Дискусията поставя началото на дългосрочен процес, целящ по-добра образователна среда и справедлива система, която да подготви българските ученици за предизвикателствата на бъдещето.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов ще посети град Пещера на 27 юни, където ще открие два ключови обекта, реализирани с цел...
Агенцията за качество на социалните услуги (АКСУ) разкри нелегален дом за възрастни хора в столичния квартал Суходол, в който са били настанени 8 души...
Световната здравна организация (СЗО) успешно е осъществила първата си медицинска доставка в ивицата Газа от 2 март насам, съобщи генералният директор на агенцията Тедрос...
