ДЕЛО ЗА ВЕЧНОСТТА: 78 години от подвига на Димитър Списаревски при бомбардировките над София

Навършват се 78 години от подвига на капитан Димитър Списаревски при бомбардировките над София.

Каква обаче е предисторията на живота на един от най-великите български летци.

Димитър Светозаров Списарѐвски е български офицер, летец изтребител. Приживе е поручик, посмъртно произведен в капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г.) Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно).

Поради нетърпимостта на баща му към румънската окупация, още през 1919 г. след една протестна публична проява на главата на семейството, Списаревски са експулсирани от румънската власт.

В София Димитър Списаревски постъпва в елитната Втора мъжка гимназия „Цар Борис III“ (днес 22-ро СОУ). Завършва през 1934 г.

В зрелостното му свидетелство е отбелязано, че е бил знаменосец на училището. Мечтата му да стане летец се проявява още в гимназията.

Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във Военното на Н.В. училище.

Заради простъпка още преди да завърши първата година, е откомандирован и е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени.

Върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57-и „Средногорски“ випуск.

Тогава е обявен конкурс за летци и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност.

Назначен е за летец през октомври 1936 г. През 1938 г. протупей-юнкерите от целите два випуска 57-и и 58-и („Родопски“) са изпратени за обучение като летци в Германия и Полша.

От април 1938 до юли 1939 се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен до гр. Аугсбург.

След това усъвършенства висшия пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм до Мюнхен.

Накрая през 1939 г. завършва с отличен успех най-престижната изтребителната школа във Вернойхен до Берлин.

От края на март 1942 г. е старши инструктор в изтребително-щурмовата школа за висш пилотаж на Въздушния учебен полк в Долна Митрополия.

През 1942 г. е назначен за командир на ято в изтребителен полк.

През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея.

Изпратен е край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия тактика на германската изтребителна авиация при въздушните боеве над Канала.

След завръщането си в България за кратко е зачислен на летище Карлово като ротен командир. Скоро след което е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище за отбрана на столицата.

Орлякът води бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 г.

На 20 декември 1943 година 60 „летящи крепости” „Либърейтър” Б-24 с охрана от 50 изстребителя „Лайтнинг” се насочват към столицата ни.

Българските изтребители са многократно по-малобройни.

Отбранявайки небето над столицата, в първия си и последен боен полет, Списаревски сваля една и се врязва със самолета си в друга „летяща крепост”, като сваля и нея, но загива и самият той.

И до днес се гадае – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил, че прави жива торпила.

Подвигът му обаче остава в историята като един от най-ярките примери за безкрайна смелост и жертвоготовност в името на Родината.