Прегазената Лора Казанлиева е виновна за смъртта си

Блъснатата на пешеходна пътека във Варна на 17 юли 2011 година, Лора Казанлиева, беше обвинена за съпричинител на смъртта си.
Лора Казанлиева изгуби живота си в трагичен инцидент на 17 юли 2011 година около 5 часа сутринта на бул. „Осми Приморски полк" във Варна.
Според Върховния касационен съд, убитата Лора е съпричастна за инцидента, защото не се е огледала преди да пресече улицата, без значение че е на пешеходна пътека зебра. С това свое решение Върховния касационен съд намали присъдата на обвиняемия моторист Диян Станчев и предизвика масово възмущение. Той е управлявал моторното превозно средство със скорост 87.9 км/ч при позволените в градски условия 50 км/ч. Според петорната автотехническа експертиза, която Варненският окръжен съд прие като доказателство по делото, ако шофьорът е спазвал ограничението на скоростта, то 20-годишното момиче нямало да изгуби живота си. Въпреки всичко това, пострадалата е приета от съда също за виновна.
Припомняме, че през изминалите години имаше много промени по присъдата на обвиняемия моторист. Първоначално той направи самопризнание и се споразумя за 2 годишна условна присъда. Една година по-късно случая беше върнат от Върховния касационен съд за повторно разглеждане. Последва нова условна присъда и ново връщане на делото за преразглеждане. При третия път апелативния съд потвърди нова присъда за Станчев - 2 години и половина затвор. В последното си решение великия касационен съд намали присъдата с 6 месеца и му отне шофьорската книжка за 4 години.
Тримата съдии по случая са се противопоставили двама на един. Според решението на Лада Паунова и Даниела Атанасова убитата Лора е виновна в съпричиняване на трагедията, защото е предприела пресичане без да се огледала и не се е съобразила с разстоянието до приближаващото пътно превозно средство и неговата скорост на движение и така е попаднала в опасна за спиране зона. Те добавят, че на пешеходците не е дадено правото да не държат сметка за приближаващите превозни средства. За да защитят своята гледна точка, те цитираха решение на Върховния съд от 1977 година, според което предимството на пешеходците е „абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект“, което по-просто казано означава, че когато са изложени на опасност пешеходците са длъжни да не се съобразят с него на всяка цена.
На противоположната страна застава съдия Севдалин Мавров, който каза, че възприетото в този случай обвинение към Казанлиева за съпричинител на вредния резултат е житейски нелогично и противоречи на духа на Закона за движение по пътищата. Той също добави, че не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващите моторни превозни средства, които могат да окажат влияние върху спирането им преди пешеходна пътека.