Честно казано - „Пикльовци на свободното слово“ - малката проповед от еп. 116 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Браво на Бойко Рашков! Ако не го гръмнат след решителната му заявка да тури в ред МВР като служебен министър и да измъкне службите от лапите на октопода зад кулисите, може пък да се пробва като телевизионен критик. Има репутацията на перфектен юрист, но юристи в България бол, макар че такива като него с прям и чепат характер са рядкост и си плащат с гонения за това. Но пък хора с усет и с рефлекс за качествена и правдива журналистика вече са направо кът у нас. А Бойко Рашков показа, че има нюх да разпознава ментето в журналистиката. Особено онова метне, дето е снабдено с телевизионно лустро и с кичозно самочувствие, че диктува политическия дневен ред в държавата. Но всъщност на нея й диктуват в слушалките, както ясно се видя от интервюто с Рашков онзи ден в сутрешния блок на БТВ. Ама той разкости с три думи тази журналистика менте, след като обаче изсърба попарата, надробена от култовия дует „Гавазова-Йочев“ в техния унес да покажат колко велики профита и фактори са в БТВ. А всъщност показаха, че са двама телевизионни пикльовци. Те чудесно илюстрираха една особено модна напоследък телевизионна фалшификация: махленската заядливост да се пробутва като смелост и неподкупност в задаването на въпроси. Голямо „майсторство“! Отгоре на всичко популярната мантра, че журналистиката се изчерпва със задаването на въпроси, просто се спихна като пренадут балон в ефир. Жалък изглеждаше натискът Рашков да си спомня глупости с 30-годишна давност от някаква почивна станция, докато той с трясък отваряше „кутията на Пандора“ със строго пазените тайни за израждането на законността в МВР, в ДАНС, в прокуратурата и в КОНПИ... и то под диктовката на кръгове с библиотекарска фасада, но с мафиотски челюсти. Разкритията на Рашков щяха да имат ефекта на взрив, ако не бяха заглушавани от просташко надвикване пак под диктовка, но в слушалките на водещите. Банален сценарий, обаче в крайно аматьорско изпълнение. Всъщност приличаше на жалък опит за дезинформация. И ако не беше умишлен, то беше най-меко казано проява на неумение, на зле усвоени правила за водене на интервю, което уж цели да провокира събеседника към откровеност. Когато обаче некадърността за пореден път се прикрива зад изтърканото от предъвкване понятие „свобода на словото“, подмяната започва да мирише зле. Също като рибата, която се вмирисва от главата. Тази сентенция е валидна за властта, която в момента се окопава истерично, и за която служебното правителство е някакъв сбъднал се кошмар. Същата власт е, която превърна медиите в свои държанки и запокити страната на позорното 112-о място в света по свобода на изразяването. Да, същата тази власт е, която от 12 години деградира в лицето на индивид с нагони на политически нерез, за когото се разбра най-накрая, че „такова с двеста“ и партньори, и врагове, и бизнеси, и мадами, и медии, и служби, стига чекмеджетата му да са пълни с кюлчета и с кинти. Евтините трикове, блъфове и заигравки се оказаха запазената марка на тази власт от джипката с табела ГЕРБ. Жалкото е, че въпросното интервю в БТВ откопира тези номера и ги приложи едно към едно. И точно това показа връзката между вмирисаната риба и главата, напук на служебното правителство, което държи да прочисти въздуха в държавата. Ден след злополучното си участие служебният вътрешен министър каза по БНР, че „ако е шеф на телевизията, би отстранил двамата водещи от позицията им във водещо предаване“. Леле, каква врява се вдигна! Жълто-кафявите официози, влюбени в Борисов, изврещяха на умряло. Хора с умствения багаж на биячи го заклеймиха като сатрап и като цензор. Поискаха му оставката, забравяйки, че отдавна си служат с думите като с винкели за наказание на неудобни. Но смешното в случая с Бойко Рашков беше, че в защита на новопроизведените мъченици на свободното слово се обадиха и горе-долу читави представители на най-омаскарената професия у нас. Сякаш, че да си журналист не е просто задължение да бъдеш компетентен и почтен, а някаква индулгенция за недосегаемост. На Рашков му навряха в носа заплахите за празни столчета на водещи, изричани в ефир от партийни тарикати и ренегати. Борисов хитро ги употребяваше за сплашване на медиите, а сам третираше репортерките им като „мисирки“, без нито една телевизия да му потърси сметка за това, за разлика от БТВ сега, която скочи на Рашков. Само че той и дума не беше обелил за уволнение. Просто намекна, че въпросът е да не те слагат на стола на телевизионен водещ заради уменията в свирките, а да съумееш да изсвириш собствената си професионална мелодия в ефир чисто и без да си фалшив. Мисля, че това беше подтекстът на коментара му. За него той заслужава поздравления, а не поругаване. И ако си няма хоби г-н Рашков, да вземе да си отвори един блог за телевизионна критика. Хем ще практикува дарбата си легитимно, хем поне публиката ще е на кяр.