Честно казано - „Татко Петко, прибери си словесните бухалки!“ - малката проповед от еп. 253 на „Честно казано с Люба Кулезич”

„Изказвам спец.благодарност на: Бивол, Бърт, Боец, Кулезич,Зелените, Бабикян и Хаджигенов. Извинявам се ако някой съм пропуснал“. Този бисер на фатмашката наказателна мисъл и на милиционерския правопис е дело на кого? На т.нар. „Татко Петко“. Иначе казано, Петко Петков - биологичният създател на вече бившия в много отношения водач на „добрите сили“ Кирил Петков. Синът явно е загубил ума и дума след шута, който получи от избирателите онзи ден и все още трае по въпроса за вината, за отговорността, за съвестта в 1–во лице ед. число. Вместо него се изказва татко му. Изглежда на тоя татко му е харесало да е в ролята на политически настойник на отрока си, поръчкова роля или не, в неговите тригодишните импулсивни опити да осребрява власт в сглобка с враговете на обещаната по толкова красив начин Промяна. И така утвърди репутацията на сина си на политически инфантил, който с лека ръка разхищава моралния капитал на партията си, зачената в паметните младежки протести срещу мафията–държава. Оказа се, че му е натресъл обаче тайно за сводник в неравния брак с Борисов и с Пеевски и политически бесноватия представител на ъндърграунда в ДАНС и в силовашките бизнеси Алексей Петров - Трактора. Но за тази мафиотска договорка ние разбрахме едва след като Трактора бе екзекутиран зрелищно с поръчков куршум в окото. А днес татко Петко се прави на ударен, че съучастието на зловеща фигура като Трактора в сглобка с двама от най-корпулентните босове на дълбоката държава зад фасадата на евроатлантизма, нанесе страховит удар по реномето на Продължаваме промяната. И лично по простодушното излъчване на антикорупционен фантазьор като синчето му Кирил Петков. Само че татко Петко, вместо сега да си посипе главата с пепел за своето зловредно настойничество, раздава правосъдие с ударение върху съкращението „спец“, забележете, „сцец.благодарност“. Явно носталгира по закритото спецправосъдие, а то беше едно от подценените в бездарната им предизборна кампания сериозни постижения на ПП-ДБ. Обаче беше показно преди да се сглобят с конституционните мераци на Пеевски, преди да го изперат и в крайна сметка, преди да му позволят да ги превърне в негов катапулт към официалната власт. Катастрофалната загуба на 319 000 гласа на последните избори, заедно с отвратените от гласоподаване изобщо, са доказателство, че Татко Петко умишлено отклонява огъня на отговорността от главите на тези, които я дължат към главите на тези, които настояваме за нея. И то не от вчера, а от момента на разрушителните компромиси с рецидивите на дълбоката държава под формата на паралелни гейтове като „Барселонагейт“ и „Чаталджагейт“, например. Или като „Лукойлгейт“ и Турски потокгейт. Или закопаването на теми като КТБГейт и ББРГейт под разкаляната почва на споделената омерта. И то зад гърба на един цивилизован, с европеидно излъчване премиер като Николай Денков. А сега излиза, че този възпитан човек се е оказал заложник и на амбициите на Татко Петко и на евентуалната му компания от бивши и настоящи ченгета да кукловоди комбинаториките на Промяната. И то чрез задкулисните схеми и похвати на същата тази мутромафия, срещу която бе огласена уж нулева толерантност, но която след сегашните избори официално закуси с държавата. А с трохите от националното ни достойнство остави да си правят пропутинска гаргара в парламента шутове с шизоидни фантазии като лъжеполковника Николай Марков начело на бутафорната патриотарска партийна възстановка, наречена „Величие“. Резултатът е, че на този циркаджийски и непредставителен за нацията фон проруското кречетало и обръщало Коцето Копейкин започва да изглежда като интелектуален стожер на агонизиращата парламентарна демокрация. Ако обаче ни натресат и на следващи избори през есента, каквато хипотеза вече има, президентът Радев-Решетников с кеф ще хвърли няколко буци пръст върху ковчега на въпросната парламентарна демокрация. А Копейкин с цяло гърло ще запее кремълската частушка на Президента Спасител. Приятели мои, хоризонтът до този кошмар никак не изглежда чак толкова далечен. Но опитите на ПП-ДБ да играят в момента жертвата на някаква черна кампания и на приятелски огън са част от същата опасност. Както и прехвърлянето на вината от болната глава на здравата в лицето на т.нар. „крепители на демократичните скрижали“, напоследък иронизирани усилено от магьосниците на закъснелия кризисен PR. Така че таткото на Кирил Петков да внимава с присъдите и обвиненията. А опитите му да ми приписва свръхестествени способности да променям изборни нагласи във вреда на прогреса и на интернационализма, щяха да ми костват главата по времето на предшественичките на Лена Бориславова в отдел “Пропаганда“ в Политбюро на ЦК на БКП. Да не говорим за лагерните перспективи пред хора като Атанас Чобанов, Асен Йорданов, Георги Георгиев от БОЕЦ, Димитър Стоянов с доказаните им през годините обективност на разследващи журналисти, уважение към фактите на все по-рисковия антикорупционен терен у нас. Така че, татко Петко, прибери си словесните бухалки. А ако още имаш права за бащински шамари, използвай ги по роднинско партийна линия. Може и да помогнат за отрезняване след тежък изборен махнурлук.