165 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ

С тържествена литургия в черквата "Свети Апостоли Петър и Павел" в град Сопот започват тържествата, посветени на 165-тата годишнина от рождението на Иван Вазов. В програмата ще има детско утро "Аз съм българче" и среща - разговор с носителя на Националната литературна награда "Иван Вазов" за тази година.
Открива се експозицията "Дюкян на Минчо Вазов" в къщата - музей на поета, там ще бъде засадено и иглолистно дръвче.
Преди края на празника на площад "Иван Вазов" ще бъдат положени цветя пред паметника на писателя. Кулминацията на вечерта ще бъде изиграването на вечната комедия на Вазов "Службогонци", спектакъл на Общинския драматичен театър в Дупница.
В Русе празникът ще бъде отбелязан с възстановяване и официално откриване на паметна плоча на фасадата на къщата на ул. "Духовно възраждане" 23, където големият българин е живял известно време. Инициативата е на Общината в града и на учители по български език и литература.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот, в семейство на средно заможен търговец. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов.

Иван Вазов учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението, за кратко е министър. Но основното му призвание - писателството - дава облика на живота му. След 1870 г. публикува поезия в периодиката. През 1876 г. излиза първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла". В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893). Автор на първия български роман и на текстове, дали българската мярка за жанр и класичност във всички литературни жанрове - сред тях повестите "Немили-недраги", "Чичовци", комедиите "Службогонци", "Вестникар ли?", пътеписи "Великата Рилска пустиня". Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца. Участва дейно в литературния живот, носейки цялата авторитетност на институцията писател. Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 година.