СЕМ предлага създаване на нов регистър, който да "осветли" медийната собственост

Съветът за електронни медии (СЕМ) да стане органът, в който да се съсредоточи цялата регулация, свързана със сектора и към него да има нов регистър за онлайн медиите, който да помогне за по-голяма прозрачност на медийната собственост и идентифицирането на разпространители на фалшиви новини, съобщи "Дневник".

Това са част от предложения на работна група към Министерството на културата, създадена да предложи промени, така че съществуващият режим на регистрация на медиите, въведен след законодателни промени, внесени в предишен парламент от депутата от ДПС Делян Пеевски, да бъде по-ефективен.

Предложението всъщност е и да остане съществуващият регистър, като премине към СЕМ и да бъде създаден нов за онлайн медиите.

Засега експертите не са намерили и решение как точно ще контролират анонимните сайтове (ползвани най-много за разпространяване на фалшиви новини и пропаганда), как да гарантират, че всички подават информация в регистъра и проверката на нейната достоверност.

Идеята регистрите да са към СЕМ не среща одобрение от представители на регулатора, като основните мотиви са липсата на капацитет и финанси.

В работната група са участвали различни организации (Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО), Асоциацията на европейските журналисти, Съюза на издателите). Тя е започнала работа през октомври 2021 г. (още при втория служебен кабинет) и вече представи идеите пред депутатите от комисията по културата и медиите в парламента.

Предстои да има и второ обсъждане с представители на медийни организации, експерти и издатели.

Действащият сега режим беше въведен с промени през ноември 2018 г.

Измененията в Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения и обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги бяха внесени от депутата от ДПС Делян Пеевски и негови колеги и приети с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" (тогава се удължи и името на закона, но накратко е наричан закона "Пеевски").

Въпреки становищата на експерти, организации и медии, поправките задължиха печатните, електронните и онлайн медии освен да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик, да декларират и "всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително данни за лицето, извършило финансирането".

Тогава промените бяха мотивирани от Пеевски и депутати от ДПС с "максимална прозрачност на медийния пазар в страната, както и до информираност на обществото относно редакционната политика на медиите".

Три години след въвеждането му обаче отговорът на въпроса: по-прозрачна ли е медийната собственост в България е кратък: не съвсем.

От Министерството на културата, които администрират регистъра, както и представители на различните организации са на мнение, че този режим не работи достатъчно ефективно.

Основният проблем е, че с този начин на деклариране се обхващат само една част от медиите, а министерството е на практика - "депозитар" на тези декларации.

Информацията за собствеността и финансирането на доставчиците на медийни услуги се обявява в публичния регистър по начина, по който е подадена.

При осъществяването на своите правомощия ведомството има задължение само да ги оповести и не разполага с капацитет или правомощия за извършване на действия по проверка, разследване или друг контрол.