Агресията над медици трябва незабавно да бъде преустановена. Неразбираемо е в едно развито общество да има лекари, барикадирани зад врати, за да се бранят от нападения. Неразбираемо е да виждаме разочарованието в очите на медици, които са направили всичко по силите си, за да спасят човешки живот, а отплатата, която получават за труда си, да е юмруци. Неприемливо е, че тази агресия се повтаря години наред и ние като общество не можем да се справим с нея. Острите позиции, с които всеки път осъждаме подобно поведение отдавна не са достатъчни, те не стигат до тези, които посягат или търсят саморазправа. С такава позиция излезе министърът на здравеопазването Асена Сербезова след агресията върху медици в Самоков.
Ето какво написа още тя:
Под никаква форма не приемам за допустима агресията и насилието. Те не решават проблеми, а само създават такива. На това трябва да бъде сложен край и ние като общество трябва да намерим трайно решение. Има държавни органи, които проверяват качеството, обема и навременното оказване на медицинска помощ. Точно те трябва да бъдат сезирани при съмнение как е лекуван наш близък. Министерството на здравеопазването следи проверките да бъдат обективни, като за това ръководният екип на институцията се ангажира лично.
Министерството на здравеопазването има действащо споразумение с Прокуратурата на Република България за бързо докладване на случаи за посегателства срещу медицински специалисти, служители на ЦСМП или служители на лечебни и здравни заведения. В Наказателния кодекс изрично са предвидени наказанията за посегателство над медицински специалисти. Но явно това не е достатъчно, за да се сложи край на саморазправата с медици.
Като министър ще настоявам за по-бързи съдебни производства и за ефективни присъди, за да покажем, че институциите са на своето място и осигуряват справедливост за хората, избрали за свой професионален път опазването на живота и здравето – на всички нас.
Случаят в Самоков за пореден път ни напомни, че трябва всички заедно активно да работим за възстановяване на доверието между лекари и пациенти, преди безвъзвратно да сме го загубили, а с него и тези, които са останали в България, за да ни лекуват.
