Честно казано - „За Италия - Мелони, за нас - мишоците на Путин“ - малката проповед от еп. 199 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Иска ми се да видя и да чуя български политик, който да говори от парламентарната трибуна или по телевизията така пламенно и убедено, като Джорджа Мелони, премиерът на Италия. Една кратка нейна реч в отговор на депутатка, апелираща за мир в Украйна, прелетя през нашия ефир с яркостта на комета, която предизвиква трепет и възторг. Чуйте я само: …

Някой нарече тази реч „настръхваща“. Но въпросът не е само в съдържанието й, въпреки че позицията на Мелони със своята яснота и категоричност изключва всякакво съмнение за пропагандни свалки с електората. Въпросът е в удивителната искреност, в страстта и в естествеността на тази жена. Те са в състояние да обезвредят пълчища хибридни наемници на Путин и фалшивия му „руски мир“ с неговите кървави ръце, цинично сърце и маниакален ум. Това е извратеният образ на чекиста, по модела на изверга Дзержински, на който слугуваха с десетилетия българските комунистически служби и органи. По зла ирония на съдбата се оказа, че този образ е само временно приспан докато България се намърда в Европейския съюз и НАТО като „троянски кон“. Войната на Путин в Украйна пробуди този дух, прероден в измамното миротворчество на руската пета колона у нас с цялата й стратегическа подлост, патриотарска окраска и корупционна канава. И кой се оказа най-отявленият говорител на този призрак, окопан в останките от мавзолея под земята, залутан из коридорите на „Позитано“ 20 и изпълзял изпод фуражката на един лъжовен натовски генерал? Президентът Радев се оказа, устремен да превземе не само властта на Парламента, но и да комасира раздробеното ляво пространство. И то под знака на копейката - символът на политическия борд, който се канят да ни нахлузят в услуга на Москва. И тук не става дума само за кречеталото Копейкин с десетте му процента фенска маса. Нито дори за най-успешната ликвидаторка на БСП Корнелия Нинова с нейните фелдфебелски интонации и хомофобски закани. И те двамата, и Радев не стават за оратори. Далеч са от риторическата виртуозност на лидер като Джорджа Мелони. Но се борят за първото място в отбора на манипулаторите, възползвайки се от исторически втълпените български комплекси на страхопочит пред Русия за сметка на подценената ни европейска идентичност. И затова тези избори на 2-ри април са толкова важни. Защото ще покажат колко са лапнишараните между нас, които са се хванали на ръждясалата въдица на лъжовния “руски мир”. Той може да обърне пътя на България обратно към тоталитаризма с неговите мракобесни представи за „единение“ на нацията. И нищо чудно, че Радев открито забълнува за това с внезапния си призив за един-единствен учебник по история, с който да се избегнели безразборните тълкувания. Но оттук до нацисткия блян за „ един народ, една държава, един водач“ крачката е малка. Колкото от Хитлер до Путлер. Но за тази опасност дори демократичната опозиция от ПП и ДБ и глашатаите на закъснелия евроатлантизъм от ГЕРБ мълчат предпазливо и предизборно. Това спихване изглежда застрашително на фона на нескритите апетити на Кремъл да върне в орбитата си България. Смешното е, че когато стана премиер на Италия миналата година, Джорджа Мелони бе упреквана за симпатии към Мусолини и към италианския фашизъм. Като бивш министър на Берлускони, неин сегашен коалиционен партньор, я подозораха в сговорчивост спрямо Путин и Русия. Но ето че тя с един замах разби етикетите без да се бои, че ще отблъсне избиратели. Направи го с неподражаема ораторска мощ. Затова кратката й реч ще остане в историята. През това време българските политически мишки се надскачат и се мотаят по палубата на потъващия кораб. А той за зла беда се нарича „България“. От нас на 2-ри април зависи да не се издавим всички заедно. Такова „заедно“ е проклятие.“