Питала съм се какво точно означава изразът „на лъжата краката са къси“. Приказката на Ангел Каралийчев с това заглавие е една от малкото оцелели във времето словесни нишки, които свързват няколко поколения у нас. И до днес тя се учи в началното училище. Поуката й е категорична като библейска заповед. И никой не я оспорва на думи, макар че в епохата на фалшивите новини това става някак от само себе си. Има цели сайтове, които бълват фалшиви новини. Водят се световни хибридни войни на базата на изопачена информация, манипулации и конспирации. Лъже се на поразия и по света, и у нас. КОВИД кризата някак разми границите между между факти и спекулации, между политически умисъл и медицинско здравомислие в налагането на мерки, ограничения, забрани и панически внушения. Обаче имам чувството, че България изби рибата във всяко едно отношение напоследък. Бойко Борисов е на път да се окичи със званието „академик на официалната политическа шашмалогия“. Стига само един клик върху Фейсбук страницата на министър-председателя, за да стане ясно защо след подвизите на „Севда ТВ“ и хрониките от джипката по села и паланки броенето на премиерските раздувки, фантазии и гафове се превърна в национален спорт. И друг път съм споменавала, че има психиатрична диагноза, наречена „псевдология фантастика“. Проявява се в прогресиращата потребност да се съчиняват бомбастични истории, небивалици с претенция за истинност. Целта е емоционалното зарибяване на невзискателна, лековерна, простовата публика. Схемата с лъготенето се нагнетява всекидневно след тримесечните протести срещу мафиотизираната власт и след неохотното проглеждане на Брюксел за поразиите в управлението на Барон Мюнхаузен от Банкя. Но синдромът „Мюнхаузен“ се оказа по-прилепчив и от Коронавируса. Пипнаха го министри от кабинета на ГЕРБ и Обединените патриоти, пипнаха го политолози, социолози, артисти и ръждясали стожери на ДС-демокрацията с изтънели портфейли или пък с изтънели съвести. Как обаче човек да се уповава на популярната българска поука, че „краката на лъжата са къси“? Ако пак прочетете приказката на Каралийчев, ще забележите, че в нея никъде не става дума за никакви и ничии крака. Още по-малко пък скъсени за наказание на тримата лъжливи братя, че муфтят де когото видят, за да си натъпчат търбусите с благините от чуждия труд. Наистина, разгулът на ненаситната им алчност напомня доста на нашумелите с днешна дата дебелашки схеми за притискане и за отнемане на бизнеси. Актуално звучи и финалът, в който крадльовците така се оливат, че сами влизат в капана, залавят ги и ги отвеждат при бай Ставри, казано по нашему днес. Пък и типажите са разпознаваеми от злободневна гледна точка. Пасват им образите на шишковци като Бойко, Пеевски, Цацаров, Гешев, Каракачанов, дори женските им подобия в лицето на „свръхсоциалната свръхминистърка“ Деница Сачева, увековечени от прозорливи карикатуристи като Комарницки и Чавдар Николов. Но това само доказва универсалността на приказките и на басните. Обаче изразът „на лъжата краката са къси“ и до днес се тълкува по-скоро метафорично, отколкото буквално. Обаче едно изследване на младия британски учен Стивън Люлин от университета в Лестър ми подсказа отговора на загадката. Той доказва, че невъздържаното лъжене води не само до психически, но и до тежки физически проблеми, съпровождани с реална заплаха от смърт. И представете си, забавното изследване е вдъхновено от друг приказен герой, който се е превърнал в нарицателно. Люлин изчислил, че прословутата дървена кукла Пинокио би могла да изрече 13 лъжи преди носът й да стане толкова дълъг и тежък, че да й счупи врата без да има време да се поправи и да се превърне в човешко същество, както е според великия текст на Карло Голдони. А според Голдони, носът на Пинокио растял след всеки две негови лъжи. Изследователят осъзнавал, че способността на носа на Пинокио да расте е „изключителна”. Той му мерил обиколката на главата, тежестта на дървото, изобщо ... имало точни параметри в това уравнение. „Но уникалната способност да му расте носът може да създаде сериозен проблем на куклата и продължителни лъжи не са препоръчителни за здравето и за добруването на Пинокио”, допълва ученият. Ето това забавно изследване, публикувано в авторитетно списание, обяснява също и защо „на лъжата краката са къси“. Борисов и останалите корпулентни персонажи от все по-раздутия пропаганден сериал за „добрите управляващи и злите протестиращи“ търпят видими физически трансформации пред очите ни. Телата им наедряват, лицата им се разширяват, очите им умъртвяват, коремите им натежават. Тия хора изглеждат болни, много болни. В резултат краката им се виждат като все по-къси и все по-неспособни да издържат набъбващата телесност на властването чрез лъжа. Развръзката е ясна. Поуката също. Да се лъже е опасно за здравето. Много опасно. Полезно е да се четат приказки. „Честно казано“ започва...
