БЕРБАТОВ ПРЕД "ESQUIRE"

 Димитър Бербатов даде интервю за списанието „Esquire“. В него бившият играч на Манчестър Юнайтед засегна някои от най-наболелите теми в българския футбол- ЦСКА, националния отбор и младите играчи. Ето и интервюто:

 За националния отбор:

 „Не съм изоставял никого! Оттеглих се, а между оттегляне и отказване има тънка разлика, която може би не много хора могат да видят. Но всичко това ще бъде обяснено в книгата ми, която е в процес на разработка. И аз се чувствам кофти за много работи, но ги преглъщам и продължавам напред. Съжалявам, ако някой е останал с лошо чувство, но не търся оправдание или прошка. Направил съм онова, което съм решил – по моя начин, както винаги е било. Напрежение при мен не е имало, защото винаги съм знаел какво мога. Класирахме се на едно европейско – за съжаление, участието ни беше катастрофално. Оттам нататък сме опитвали, колкото сме могли – но никой не се е крил или скатавал. В националния има талантливи момчета, аз съм абсолютен оптимист! Само искам да виждам, че се развиват както трябва – а това в момента е трудно в нашата държава. Затова е по-добре да отидат в чужбина, та да видят как се тренира и играе.“

  За ЦСКА:

 „Проблемите на футбола в България са много и навсякъде – в ЦСКА сигурно са започнали дори преди моето време. Тъжно ми е не само за тях, но и за другите отбори, които не могат да си покрият лиценза, да платят заплати. Терените не стават за нищо, седалките се чупят и хвърлят. Няма европейско поведение нито на терена нито извън него, нито – ако щеш – в комуникацията между отделни клубове. Пускат се декларации, постоянно има борба за надмощие. То това му е проблемът на българина – че всеки иска да е шеф и да ръководи… Конкретно за ЦСКА ми е гадно, ама отговорност трябва да се търси от хората, довели клуба до това положение – а не да се сърдиш на държавата, че трябва да й платиш пари. С Тошко (б.а. – Тодор Кючуков) точно това си говорихме – аз ще ти дам пари на тебе, ама ти ще ми се сърдиш, че трябва после да ми ги върнеш… Е, как става тоя номер?!“

 След злополучния мач с Левски:

„Ха-ха, сега ми е смешно – доста от тези хора, като ме видят, са: „Господин Бербатов това-онова…“ Става ми странно – но това е доказателство, че не бива да съдим предварително. Разбираш ли как се обръщат нещата? Естествено, че онези случки са дали отпечатък, но са в далечното минало – винаги съм се опитвал да съм над подобни неща. Няма на кого да се сърдя. Детското ми мислене тогава изобщо не е побирало какво се случва – чак когато днес се замисля, си давам сметка колко тежко е било. Но пък всичко си следва пътя. Трябваше да отида в Лече – не се получи, после дойдоха от Леверкузен и съдбата ми пое по своя път. Защото едва ли знаеш, но не исках да напускам България! На годините, на които бях – да тръгна на някъде, далече от семейство, далеч от приятели… Абсурд! Изобщо не съм осъзнавал, че ще е добре за кариерата ми или за отбора. Исках си тук – да си седя тук и да си играя футбол.“

 Евентуално завръщане в „А“ група:

 „А, ще си играя – ама с приятели на малки вратички. Виж, лошото е, че като излезеш от малка държава, в която нещата не са както трябва – нито тренировки, нито бази, нито заплащане – свикваш с хубавото. И ако не ти е подредено и спокойно след 20 години в чужбина, ще ти е странно, глупаво, усмивката ти ще се скрие, ще започнеш да се караш с този или онзи… На мен за какво ми е това?“