Защо Южна Америка се проваля, докато Европа трупа купи

Отново крах за Южна Америка. Белгия удари Бразилия, Аржентина и Уругвай си заминаха след бой от Франция, Колумбия се предаде срещу Англия... Отново световният шампион ще бъде от Стария континент. Европа ще дръпне с три световни титли пред своя исторически съперник. Колкото и странно да звучи, последната южноамериканска купа е от далечната 2002 година. Защо и как се стигна до тази невиждана преди това европейска доминация? 

Едва ли може толкова лесно да се отговори на този въпрос, макар че на пръв поглед отговорът е лесен – Шампионската лига и парите в нея вдигнаха страшно много нивото на европейския футбол. Да, но нали голяма част от звездите на Бразилия, Аржентина, Колумбия и пр. също играят в реномирани европейски клубове.

Оказва, че за печеливш национален отбор, не е достатъчно да имаш сбор от силни футболисти, играещи в Европа. Нека само погледнем състава на Бразилия от Мондиал 2018, в който имаше фигури от Реал Мадрид, Барселона, Ювентус, Челси, Интер, Пари Сен Жермен, Манчестър Сити, Рома, Атлетико Мадрид. Както се казва, врели и кипели в големия футбол. 

Изглежда, че южноамериканските звезди се приспособяват трудно към националните си отбори, където за разлика от изброените топклубове, могат да си позволят небрежност и отпускане. За проблема с умората у звездите няма да говорим, тъй като той не е от днес или вчера. За умора и преситеност се говореше още през 1990 година по адрес на тогавашните холандски асове Рууд Гулит и Марко ван Бастен. 

Трябва да отбележим, че не всички национали от Южна Америка играят в Европа, където школите са на много по-високо ниво. Със сигурност някой от КОНМЕБОЛ, ръководния орган на футбола в Южна Америка, трябва да направи сериозен анализ и върху разликите в методиката и инвестициите във футбола на двата континента, и върху процеса с "изтичане" на таланти към Европа. Друг е въпросът, че това "изтичане" изглежда ще остане нескончаемо. 

 А треньорите? Цялостното развитие на европейския футбол неминуемо дава отражение и на треньорското развитие на Стария континент. Марчело Липи, Висенте дел Боске и Йоахим Льов със сигурност са с по-голям потенциал откъм тактическа зрялост и треньорски хрумвания в процеса на играта от Хорхе Сампаоли или Алехандро Сабейа например. 

И така: Бразилия, Аржентина и останалите вече са си вкъщи. Купата отново остава в Европа. Това са реалностите.