България е на прага да изпадне от Евросъюза?

„България е на прага на изпадане от Европейския съюз във формата му, в който той ще съществува през 2025 година. Ние няма да бъдем в политическото и икономическото ядро на съюза тогава, ще бъдем в някаква периферия, ако не предприемем спешни мерки за интеграция в основните инициативи на съюза“, това каза за предаването „ЕвроДикоф“ на телевизия „Евроком“ бившият зам.-министър на икономиката Никола Янков. Той подчерта, че тези инициативи са Еврозоната, Банков съюз и Съюз на капиталовите пазари.

Никола Янков подчерта, че правителството от години насам има позитивно говорене за влизането ни в Еврозоната, но реални политически действия и мерки на са предприети. „Министерски съвет е органът, който трябва да вземе решение за членство във валутния съюз, но такова решение няма“, заяви той.

По повод предложението на правителството България да влезе първо в „чакалнята“, а след това в Банковия съюз, Янков обясни, че такова понятие като „чакалня“ няма, а има един задължителен механизъм на валутни паритети, в който трябва да влезе българският лев и да престои там около 2-4 години. „През това време страната ни се анализира от останалите държави-членки дали като икономика и стабилност на валутата отговаря за членство в Еврозоната. Това е задължителна стъпка по пътя ни към Еврозоната и трябва да преминем през този механизъм“, посочи бившият зам.-министър и допълни, че решението за тази стъпка трябва да вземе Министерски съвет.

Според него България ще се опита да не влиза в Банковия съюз, т.е. регулацията на българските банки няма да бъде прехвърлена на банковия сектор към общ европейски банков орган, докато не минем механизъм ИеРеМ 2. В същото време към страната ни има поставено условие за влизане в Европейския банков съюз.

„От Европа искат да изчистят рисковете преди да се присъедини България към общоевропейския валутен механизъм – Еврозоната, защото след това българските банки ще бъдат част от общата европейска банкова система, а това значи две важни неща за европейците. Първо – гаранционната схема за депозитите на българските граждани в българските банки ще бъде общоевропейската гарнционна схема, а не българският фонд – това значи, че парите на германския и френския данъкоплатец също ще бъдат в този фонд. И второто нещо, е че ако някоя българска банка закъса ще има пак общоевропейски фонд, финансиран с парите на богатите дъръжви, който ще спасява всяка банка в Европейския съюз при определени условия. Т.е. когато има рискови български банки, това се отразяват на фискалния интерес на данъкоплатците в Западна Европа и те искат затова да намалят този риск“, обясни Никола Янков.