„Искандер“ в Калининград: На Запада не му остава нищо друго, освен да се моли (ВИДЕО)

Руският оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер“ е на въоръжение отдавна, но Западът така и не можа досега да му измисли противодействие, пише Дмитрий Юров в статия за сайта на телевизия „Звезда“. Според него западните армии не са намерили начини да противодействат на руските ракети.

Ракетите са тактически, но това е условно, изтъква авторът и посочва, че тяхното използване е възможно практически във всички части на света и те могат да повлияят решително на бойните действия.

Той допълва, че способността на „Искандер“ да носи ядрена бойна глава я превръща в силно оръжие, което може да спира настъплението на противника и да нанася удари по отбранителните линии. Важно качество на ракетния комплекс е неговата мобилност.

 Юров пише, че с качествата на „Искандер“ може да се сравнява само „Елбрус“, известен като Р-17. „Елбрус“ може да поразява цели на разстояние от 50 до 300 км. Ракетата е използвана за първи път в Египет през 1973 и е доказала своите качества.

В Афганистан Р-17 е всявала ужас в противниците – тя буквално е заливала като огнена река муджахидините.

По време на нахлуването на Садам Хюсеин в Кувейт, иракските войски са обстрелвали с ракетата Израел и това е принудило американците да доставят на Тел Авив ракетни системи „Пейтриът“.

Според американския изследовател Тед Постъл обаче „Пейтриът“ са били много неефективни срещу „Елбрус“. Неговите данни сочат, че американските системи за противоракетна защита са успели да прихванат една 20 процента от изстреляните руски ракети.

Съветските ракети и техните арабски модификации се доказаха като просто и надеждно оръжие, което при наличие на добре обучен персонал, може да нанесе големи поражения на противника, пише още авторът.

Р-17 е използвана и в Йемен, където саудитската армия е успяла да прихване едва 40 % от изстреляните ракети, изтъква Юров.

 „Искандер“ обаче превъзхожда значително тези образци. Ракетата само външно прилича на предходниците си. „Искандер“ лети по-високо, на височина, на която практически ракетата не може да бъде прихваната, а скоростта ѝ е от два до три пъти по-висока от тази на ракетите от предишните поколения. Ракетата е на практика неуловима за противоракетната отбрана, тъй като разполага с електронна система, която ѝ позволява успешно да я избягва.

Дори и да не използва ядрен заряд, а обикновен, „Искандер“ оставя след себе си само отломки, изтъква авторът на телевизия „Звезда“. А ако има ядрена глава, след нейния удар не остава нищо, допълва той.

Според европейските страни за отбрана може да се използва американската система „Пейтриът“, но това не изглежда сериозно при положение, че тази система не успява да прихване около 80 процента от изстреляните ракети Р-17. А „Искандер“ значително превъзхожда Р-17.

„Искандер“ не е „Скъд“ (както се нарича Р-17 по натовската класификация), пише още Юров и цитира експерти, според които ракетата не може да бъде прихваната не само „Пейтриът“, но и от системите SM-3 и „Иджис“.

Западът се страхува от „Искандер“ и неговото разполагане в Калининградска област, заключава Юров и добавя, че когато командата за пуск бъде дадена, на тези, които са искали да обградят Русия с противоракетен щит, не им остава нищо друго, освен да се молят.