Не пипайте Тодор Живков

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Една от първите статии, които написах за централната преса, беше за президентските избори през 1996. Тогава БСП беше във възход, управляваше Жан Виденов със 125 депутати в парламента и се канеше да затвори цикъла, като спечели и президентските избори.

След малко кандърми за кандидат за президент беше определен Георги Пирински, тогава министър на външните работи. Пирински имаше кариера и при социализма – през 89-а беше първи заместник-министър на външната търговия.

Пирински се вписа напълно  в политическия курс на комунистите тогава. И Жан, и останалите около него вярваха, че може да има реставрация на социализма, а самият кандидат държа реч, в която обеща България да се върне към „златната Тодорживковска стотинка“. Във времена, в които една германска марка струваше 40 лева.

Пирински имаше излъчване на студен камък в мразовита нощ, но фактът, че е служил още „при Тато“ го правеше напълно приемлив за електората. Народът вече беше приучван да вярва, че при Живков всичко е било прекрасно и са дошли едни лоши хора да го развалят.

Кандидатурата на Пирински пропадна, понеже се оказа, че той има американско гражданство по рождение. Роден е в Ню Йорк през 1948, а 5 години по-късно семейството му е изгонено от Щатите. Замести го професор Маразов, а кандидатът за вицепрезидент беше друга Живкова номенклатура – Ирина Бокова.

20 години по-късно комунистите не са мръднали. Даже напротив, придвижили са се още към Тодор Живков. В момента цялата левица плюс част от националистите има на въоръжение всичко две идеи – Тодор Живков и Русия.

Това е признак на политическа и идейна нищета. Но има електорална основа. Огромна част от българите, в това число прави родолюбци, вече са забравили, че Живков на два пъти предлагаше България за 16-а република на СССР, че по негово време стотици хиляди българи бяха прогонени от България, стотици хиляди минаха през затворите и лагерите, че политическата полиция съсипваше човешки съдби.

Че в повечето магазини месо имаше веднъж седмично, че се чакаше за мляко, за хляб, за телевизори и коли да не говорим.

Помнят обаче, че „партията им изучи децата“, „построи им къщи“, „асфалтира им улиците“. Пропагандата храни този спомен.

И не са само комунистите. Премиерът Борисов, демократ и антикомунист, когато стане нужда, също се кръсти през ден-през два на тази икона.

Циничното е, че никой от тази върхушка не вярва, че живковизмът е възможен. Те даже го презират. Пирински е евродепутат, Бокова – директор на ЮНЕСКО с апартаменти в Париж и Ню Йорк, да не продължавам списъка.

Но палят свещи на Тодор Живков, понеже това носи гласове. И понеже сами по себе си са без всякаква стойност.